"Красиви" ли са езиковите портрети на българските политици?

В речта на политиците, а и на журналистите, се наблюдават редица особености на разговорния език. За да се доближат до своята аудитория, и едните, и другите използват този език в стремежа си да направят словото си живо, динамично и естествено. Е, доколко успяват и какъв пример дават, е друг въпрос?

Нормите на българския книжовен език не се спазват дори в пленарната зала, а се чуват грешките, породени от влиянието на разговорния език. Примерите са много и различни – изговорът на "тъ" при членната морфема на съществителните от женски род, съгласуването при бройната форма на формите за учтивост също показва разколебаване.

"Ако един ученик си позволи на матурата да напише "Вие сте бил, господин министър, в чужбина", това ще бъде оценено като грешка. Нормата е силно разколебана, така е, но все още се определя като книжовна норма", коментира съавторът на книгата "Езиковите портрети на българските политици" д-р Владислав Миланов.

Той подчертава, че не правят добро впечатление политиците, които говорят агресивно и нападателно, които не съобразяват ситуацията с изразните си средства. Неумението им да спазват нормите дори в официална реч, според Миланов, е дължи на факта, че не могат да актуализират израните си средства със ситуацията, в която говорят. Той запита защо те не следват книжовните норми на езика- така, както спазват и дрескода в Народното събрание. Парламентарният контрол, по негово мнение, често е неразбираем, съдържанието е изместено и политиците ни предпочитат да изчетат бързо и нервно това, което са подготвили, без да си дават сметка за това как изглеждат, как звучат и какво впечатление създават у хората или опонентите си.

Първото издание на книгата на Миланов в съавторство с доц. Надежда Михайлова-Сталянова представя четиринадесет езикови портрета на известни български политици. В следващото ще бъдат включени личности като вицепремиера Цветан Цветанов и журналиста Сашо Диков.

Какво е характерно за всеки един от тях?

Лидерът на ДПС Ахмед Доган например, използва абстрактна лексика в публичната си реч – употребява думи като демагогия, популизъм, дадености, отговорност, визия и др. В речевите му изяви се долавят форми на явна и скрита агресия към опонентите, силно се преекспонира ролята на собствената личност, подчертава се лидерската позиция и влиянието в обществено-политическия живот.

Но на фона на абстрактните понятия често използва и емоционални конструкции от типа "Дай Боже", "Боже мой". Доган ясно конкретизира опонентите си и остро ги критикува: "Иван Костов е всеяден политик, авторитарен, диктатор. Костов и Бойко Борисов са от един тип. Само че Костов е интелектуалец, а Борисов е малко по-друг типаж". Според авторите самоувереността, която Ахмед Доган демонстрира на езиково равнище, често стига до крайности.

Редица негови изказвания предизвикват остри реакции в обществото, защото провокират и засягат морални категории. Философското му образование намира отражение върху образността на речта му: "Явно нощта е бременна – с нови тенденции, с нови оценки, самооценки явления, дори бих казал и неидентифицирани феномени в политиката". От правоговорна гледна точка впечатление правят редукцията на "е" в "и", както и небрежния изговор на думи.

Какво е характерното за речта на премиера Бойко Борисов?

При него най-отчетливите характеристики в публичното говорене са непринудеността и спонтанността като елементи на разговорността, фамилиарността, употребата на битова фразеология, използването на двусмислени сравнения, които често предизвикват бурни коментари и се налага да бъдат тълкувани. Именно Бойко Борисов продължи и утвърди тенденцията по време на парламентарния контрол да се четат бързо и понякога неразбираемо предварително подготвени отговори.

Сравненията, нагледните примери и делничната образност в речта на премиера: "В ада около българския казан не слагат дяволи, защото сами българите те теглят надолу" (по повод скандал с Румяна Желева), "Правя ти метрото, като дойдеш с твоите приятелки да ги возиш на метро. И всички метростанции са с подземни паркинги. Къде ги тези работи в Берлин (към българка в Берлин); Да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш и др.

Към депутата от Коалиция за България Корнелия Нинова пък се обръща с думите: "Няма да ми говорите така. Може да се карате на мъжа си, на любовника си...Аз ще дойда и ще ги бия сам в Пловдив, и без вас, ако продължавате така! Групичката кради там и айдуци ше ви притесняват! Ще ги докопаме, ще ги довършиме, след т'ва ше ги вкараме в затвора".

При премиера в 60% от изказванията се среща преекспониране на Аз-а: "Златен медалист съм, 6,00 ми е дипломата". Има също и езикова агресия: "Я си гледайте работата!" (реплика към журналист). Той често размахва пръст, гневи се и поставя политическите си опоненти "на място" по особено груб начин. Отклонява медийни въпроси по недопустим начин: "Точно на тебе знаеш ли кога шти говоря".

Авторите припомнят и словесните дуели на Борисов с Корнелия Нинова, когато дамата му предложи да излязат навън и "да се разберат като мъже". Любима терминология на министър-председателя включва шмекера и неговите производни: "Аз не съм шмекер", "Тези шмекери трябва да се изметат", "Държавата започва да шмекерува" и др. Допуска грешки и диалектни форми в речта си при "ме" окончанията за 1 л. мн. ч.: "сложиме", "престанеме"; или западнодиалектен изоговор на мястото на ятова гласна: "беха", "щеха", "се смеха" и др.

Официалното говорене и високият стилов регистър са част от речевото поведение на всеки държавен глава. В голяма част от изказванията на президента (2002 - 2012 г.) Георги Първанов се долавя свръхупотреба на изрази като: "В порядъка на...", "По силата на...", "Отново подчертавам, отговорни и единни действия...", "Допълнителна алтернатива, тоест...", "Пак повтарям...". Да подчертае значимостта на позицията си, той използва акцентни уточнения като: "твърдя, че", "вярвам, че".

В пряка връзка с това е и "аз"-говоренето: "Аз самият съм показал...", "Винаги съм казвал, че..". Според авторите преувеличената абстракция и клишираното говорене у Първанов са с размити граници, което оставя у слушателя впечатление за отнесеност и обобщеност. И за разлика от Аз-а, при Първанов, в речта на Иван Костов най-често се чува думичката "ние".

Личната отговорност не е пряко заявена, използва това "ние" в контекст, който да намали дистанцията между него и съпартийците му. Долавя се императивен тон на доверие по отношение на другите партии - "Правителството трябва да...", "Ако се препъне правителството, а то точно това ще направи...". Другите партии не са "европейски алтернативи", "Никаква надежда в партиите, освен ако не си тотално отчаян".

В речта на Сергей Станишев се наблюдават две явления, свързани с противопоставянето на между "Аз"- и "Ние"-говоренето. При "аз"-говоренето се срещат универсални конструкции: "Аз винаги съм подчетавал", "И аз ще поставя въпроса", "Аз съм готов да дебатирам". С "ние"-конструкциите се стреми да подчертава съществени приноси: "Винаги сме търсили социални ефекти и сме ги постигали", "Ние увеличихме държавния резерв". Редовно обича да съпоставя България с други страни в положителен и в отрицателен контекст. Често подчертава негативното минало на страната и тежкия преход.

Омаловажава мнението на другите политици: "Вижте, това е една ефектна фраза, която ще запомня, но тя не отговаря на фактите". Лидерът на социалистите си служи с клишета и бъдеще време, като директно заявява как ще бъдат увеличени пенсиите. Обича да вмята често и "от тази гледна точка", "от друга гледна точка", почти във всяко изказване присъства фразата "Нека бъдем обективни" или търсенето на някакъв митичен баланс. Но и той често бърка с променливото "я" (две големи групи, една от най-големите системи в държавата.

Ето още някои фрази на български политици, с които ще запомним мандата:

Симеон Дянков

Бюджет 2010 е като малка, постна пица; Приятелите на президента в БАН са феодални старци; На нас ни се падна да правим реформата, защото другите ги е бъз и затова Станишев е бъзльо; Серге Станишев прилича на съсел. Ние си приличаме с него само по очилата, но моите са от четене. Аз приличам на Брад Бит, но с очила; Влюбен ли сте? - Да. - В кого? - Е, винаги е коректно да кажеш жена си.

Румен Петков

Бих Ви посъветвал да не говорите от мое име. Това не на всеки се отдава. Това е въпрос на пълнеж на горния завършек на тялото.

Не мога да откликна на повея ви да участвам в този разговор;

Няма как да Ви го обясня така, че вие да ме разберете, но съм сигурен, че Вашата интелигентна аудитория ме е разбрала от първия отговор;

Куйович, муйович, уйович и ...всеки, който завършва на тази сакрална фраза...

Нямам момински навици. Аз съм естет и ценител на женската красота

Волен Сидеров

Това, което "Атака" прави оттук нататък, е това, което досега прави

Не се интересувам дали президентът е женен за симпатична или несимпатична жена. Не ме интересува и перчема му;

Ако Първанов беше добър държавник, мен нямаше да ме има;

Изприщи ми се езикът да повтарям .... "Атака" е фактор!

Друг велик българин, а именно Коритаров...

Настоявайте да се обесим на тавана (подкана към ЕС).