Уникален манастир, споменаван от Паисий, изникна при Урвич

До месец ще бъде разкрита цялата структура на единствения споменат местен манастир в "История Славянобългарска" на Паисий Хилендарски. Това е този при крепостта "Урвич" край София по пътя за Самоков.

Това увери проф. Николай Овчаров по време на дискусия, посветена на археологическите съкровища на София. Археологът е готов и с евентуален еднодневен туристически маршрут, който да минава през Самоков, Урвич, Белчин, Железница, Бистрица и София. Като посочи, че няма да са необходими много средства за реализирането му.

Проучването на крепостта е започнато още от бащата на проф. Николай Овчаров – проф. Димитър Овчаров. От три години обаче тече разработка на обекта съвместно с доц. Бони Петрунова от Националния археологически институт. Именно двамата откриват, че на мястото на крепостта има и манастир.

Проф. Овчаров показа и снимка на уникален накит от VI век. Той представлява сватбена корона украсена с птици и разпятия.

По време на дискусията, организирана от фондация "Евроскок", стана ясно и че археолозите трябва да взимат повече участие при създаването и реализирането на проектите за развитие и опазване на историческите обекти в столицата.Те настояха вече създадените проекти трябва да се завършат.

Същевременно главният архитект на София Петър Диков предложи имотите и сградите около римския амфитеатър в центъра на София да бъдат отчуждени и разрушени, за да бъдат направени проучвания и арената да бъде разкрита.

"Първо трябва да бъдат завършени всички обекти, по които вече се работи, преди да бъдат започнати нови". Това посочи общинският съветник Борислав Бориславов като един от основните проблеми. А голямата роля на проучвателите и археолозите изтъкна доцент д-р Бони Петрунова, заместник-директор на Националния археологически институт с музей при БАН. Тя посочи, че трябва да се търси по-активното участието на учените, тъй като те най-добре ще кажат какво и как трябва да се случи.

По време на дискусията бяха изтъкнати какви ще са ползите от опазването на археологическите находки - престижът, който антиките носят на града, самочувствието на столичани, изграждане на стабилно място на София в европейската културна карта и привличането на повече туристи.

"Трябва да приемем археологията като капитал за нашия град, наред с останалите такива" призова заместник-кметът по културата и образованието д-р Тодор Чобанов. Той допълни още, че Столична община е единствената, която е изработила стратегия за набелязване на обекти от културното и археологическото наследство на столицата, като някои от тях вече работят. Музеят под "Света София" вече е бил посетен от над 25 000 души, от откриването му досега, поясни д-р Чобанов.

Собствеността на терените, на които се намират находките също бе посочена като проблем. Пример за това е сблъсъкът между реституция, общинска собственост и имоти на БАН при неолитното селище в "Слатина".

Що се отнася до съдбата на находките при ларгото в центъра на София, за тях няма опасност. Това увери, арх. Христо Ганчев, шеф на отдела за недвижимо културно наследство в Министерството на културата по време на дискусията.

Изтъкната бе нуждата да се обърне внимание и на находките извън центъра на София, в околностите ѝ. За това призова доцент д-р Бони Петрунова. А археологът Веселин Хаджиангелов се похвали, че в община Самоковса постъпили 98 000 лв. от входни такси при Цари Мали град.

На дискусията станаха ясни и бъдещите планове за популяризиране на София. Работи се по изработката на специален гид за Франция, който да представя страната ни пред големи чуждестранни туристически агенции. Нов музей ще бъде създаден при централните минерални бани. При него ще се наблегне на интерактивното представяне на историята.

Засегната бе и идеята за ползата на общинската полиция. До сега на няколко пъти униформените са били обучавани да познават забележителностите, за да могат да помагат на туристите.