На 7 ноември преди 145 години е открита първата железопътна линия на територията на България - между Русе и Варна.
Първата линия е построена на концесия, след като властите в Османската империя си дават сметка колко изостават от великите сили. По тази причина и след края на Кримската война (1853 - 1856 година) в Истанбул решават да построят три железопътни линии в европейската част на империята, които да улеснят бързото придвижване на хора и товари.
Първата запланувана влакова връзка почти пресича Балканите по диагонал и осигурява пътуването от Златния рог до столицата на вече освободената Сърбия - Белград. Втората свързва цветущия Одрин с Провадия - една от стратегическите опори на султана в днешна Североизточна България. Третата линия, която има дължина 223 км, е именно тази между двата най-развити града на север от Стара планина - Русе и Варна, пише Север.бг.
Строежът на линията между Русе и Варна е започнат на 21 май 1864 г. от компанията на англичаните Тревър и Хенри Бъркли, които получили 99-годишна концесия върху нея. До края на 1865 г. са положени 22 км релсов път от Русе и 32 - от Варна.
При строежа на кантоните, гарите, мостовете и поставянето на траверсите били използвани камъни от руините на първите две български столици Плиска и Преслав.
Първоначалната идея били тя да е част от пътя Лондон - Цариград. Строителството обаче е било некачественото и влаковете често дерайлирали. Затова и идеята така и не се реализирала. По-късно железопътното трасе било включено в международния маршрут Париж - Страсбург - Мюнхен - Виена - Будапеща - Букурещ - Гюргево - Русе - Варна - Цариград.
Между Гюргево и Русе пътниците се прехвърляли с параход, а от варненското пристанище до Цариград - с кораб на компанията "Лойд". Между двете крайни гари имало осем спирки: Червена вода, Ветово, Разград, Душетабак (Ясеновец), Кайнали дере (Каменяк), Касбичен (Каспичан), Провадия и Гебеджек (Белослав).
За нуждите на железопътната линия били докарани 10 локомотива, произведени в английския град Манчестър. Първите вагони, дълги по 8 метра и с 4 купета всяко, също били британско дело. А султанът се возел в специален луксозен вагон.
През 1873 г., поради политическата нестабилност в империята и неспособността си да се справи със стопанисването на линията, Високата порта прехвърлила собствеността ѝ на компанията "Източни железници" на австриеца барон Хирш.
Железопътното трасе е откупено от българската държава скоро след Освобождението - през 1888 г., а в края на века е направено и отклонение за Добрич.