"Chevron" възражда „Бургас-Александруполис“

Спреният от 4 години проект "Бургас-Александруполис", който беше част и от т.нар. "Голям шлем", може да бъде възроден. Интерес към строителството на петролопровода сега проявява американската компания "Chevron”, пише електронното издание на "Ведомости", цитирайки интервю на президента на "Транснефт" Николай Токарев за ТАСС. Според думите му идеята на американците е свързана с плановете за разширяване на капацитета за пренос на нефт по тръбопровода на Каспийския петролен консорциум, където "Cheveron” притежава 15% от капитала.

За миналата година по тръбата, която пренася черно злато от Казахстан и Русия до пристанището Новоросийск, където то заминава с танкери за Средиземно море, са били транспортирани 40 млн. тон петрол. Според плановете за разширяване на капацитета към края на 2016 г. тя ще трябва да транспортира 67 млн. тона нефт годишно. "Възможностите през Босфора обаче са ограничени. Така допълнителните количества петрол, които ще се появят след разширяването на тръбата, ще бъде трудно да се реализират", казва Токарев.

Именно поради тази причина "Chevron” вижда възможност в проекта "Бургас-Александруполис". Според Токарев американската компания е заявила, че ще проведе консултации с българската страна за възобновяване на работата по изграждането на петролопровода. Той не изключва и вариант Каспийският петролен консорциум да влезе като акционер в проектната компания за тръбата "Trans-Balkan Pipeline”, в която в момента Русия държи 51% от капитала, а България и Гърция си поделят по 24.5 на сто от дружеството. Самите американци засега не отговарят на въпросите на "Ведомости" дали наистина възнамеряват да предложат рестарт на проекта. Според информацията на Токарев от Каспийския петролен консорциум са отбелязали, че въпросът се обсъжда, но не е взето никакво решение.

"Бургас-Александруполис" ще бъде интересен проекта за членовете на Каспийския петролен консорциум. За реализацията му обаче те ще трябва да се договорят с България, а това няма да е лесно", смята директорът на агенцията за анализи "Small Letters” Виталий Крюков. Според зам.-директора на руския Център за политическа информация Алексей Панин пък санкциите на ЕС срещу Русия не би трябвало да са пречка за строителството на петролопровода. В такава обаче може да се превърне евентуалното влошаване на политическата ситуация.

Идеята за изграждането на петролопровода от българското пристанище в Бургас до гръцкото в Александруполис датира от началото на 90-те години на XX в. Целта е заобикалянето на Босфора и Дарданелите, където не могат да минават големи танкери. През 2007 г. България, Гърция и Русия подписват междуправителствено споразумение за изграждането на тръбата и създаването на проектната компания "Trans-Balkan Pipeline”. Тогава очакваната инвестиция за реализиране на проекта е около 1 млрд. евро. През 2011 г. обаче властите в България решават да замразят дейностите поради съмнения относно негативното му влияние върху околната среда, припомнят от "Ведомости".