Парламентът отхвърли на първо четене промените в Закона за БНБ, които трябваше да определят таван за възнагражденията на ръководството и служителите в Централната банка.
Предложението беше отхвърлено от ГЕРБ и ДПС. От Патриотичния фронт и "БСП лява България" подкрепиха промените, внесени от Реформаторския блок.
С промените се предлагаше основното месечно възнаграждение на управителя на БНБ да бъде 95 на сто от размера на възнаграждението на председателя на Народното събрание, която е 4200 лева, а на подуправителите - 90 на сто от възнаграждението на управителя на БНБ. За останалите членове на УС се предлага заплащане, което е до 80% от възнаграждението на управителя на БНБ. Горната граница за директорите на дирекции пък се предлага да бъде 70% от заплатата на управителя на БНБ.
Предложението за промени беше внесено от Реформаторите през лятото, когато гуверньор на централната банка беше все още Иван Искров и изтече информация, че месечното му възнаграждение надхвърля 40 хиляди лева. След като на поста бе избран Димитър Радев, бе съобщено, че заплатата му ще бъде 15 хил. лева.
"БНБ не е на държавна издръжка и длъжностите в нея не могат да се равняват на тези в държавната администрация", така аргументира председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова позицията си против предложената промяна. Според нея и сега има таван на заплатите. Неговото снижаване обаче можело да демотивира ръководството на БНБ и тогава парламентът трябвало да търси ново.
Мартин Димитров от Реформаторския блок обаче припомни казаното от премиера Борисов, че никой не трябва да получава повече от него. Не е честно и спрямо полицаите, които ще си кажат, че на тях им режат придобивките, но оставят 17 бона заплати в БНБ, смята Димитров.