С благословията на Брюксел: Ще успеят ли София и Москва да размразят енергийните си проекти?

Руският президент Владимир Путин е разговарял по телефона с българския премиер Бойко Борисов. Двамата са обсъдили съвместните проекти в сферата на енергетиката, съобщиха в петък от пресслужбата на Кремъл.

"На 5 август 2016 г. по инициатива на българската страна се състоя телефонен разговор между президента на Руската федераци Владимир Путин и българския министър-председател Бойко Борисов. Бяха обсъдени актуални въпроси на двустранното сътрудничество, с акцент върху реализацията на съвместните енергийни проекти", се казва в съобщението, цитирано от БГНЕС.

По време на разговора е било договорено да се активизира сътрудничеството в рамките на Руско-българската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Разговорът между Путин и Борисов идва само ден, след като българският премиер получи писмо от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. В него се говори преди всичко за енергетиката и се засягат въпросите за доставката на природен газ и възможностите България да построи нова ядрена мощност.

По отношение на природния газ в писмото е написано следното: "Взети заедно, всички тези постижения маркират важни стъпки към концепцията за газов хъб "Балкан”, по която Еврокомисията продължава да работи много усърдно и която би могла да включи и новата мрежа за доставки на газ от Русия по начин, който е изцяло в съответствие с правилата на ЕС. В тази връзка, с помощта на ЕК българското правителство организира кръгла маса на заинтересовани/инвеститори във Варна на 5-6 септември 2016 г. Това ще бъде възможност за нас да подновим подкрепата си за този проект и да се насочим към много въпроси, които ти (Юнкер има предвид Борисов – бел.ред.) подчертаваш в писмото си.”

По-нататък в писмото на председателя на ЕК до премиера се говори и за развитието на ядрената енергетика в България.

"Относно въпросите от областта на ядрената енергетика, които посочваш в писмото си, бих искал да подчертая, че Еврокомисията напълно зачита правото на България да определя своя енергиен микс. Ако България реши да изгради нов реактор, тя трябва да уведоми Еврокомисията за такъв инвестиционен проект по силата на чл. 41 на Договора за Евратом.”

На практика Европейската комисия даде зелена светлина за включването на доставките на руски газ за реализацията на българския проект за изграждане на газов хъб край Варна. Условието е захранването да става по правилата на третия енергиен пакет на ЕК, който гарантира конкуренцията и достъпа на търговците до инфраструктурата и суровината.

Именно това очакваше правителството на Борисов, за да предложи на Русия частично възобновяване на проекта за газопровода "Южен поток" само в морската му част. Идеята е да се построи подводната част, която да влиза в газоразпределителния център "Балкан". Тепърва ще се обсъжда капацитетът на тази тръба и условията на участие на Русия в проекта.

На 5 и 6 септември на инвеститорската среща във Варна се очаква да се идентифицира интересът от страна на компании за участие като доставчици или акционери в центъра за търговия и разпределение на синьото гориво. Очаква се то да се доставя освен от Русия и от Азербайджан, Гърция, Иран, Кипър, Северна Африка, както и втечнен газ от гръцки терминали.

Писмото на Юнкер даде и отговор по искането на Борисов Брюксел да даде ясна и категорична позиция за газоразпределителния център "Балкан" и за последващите действия от страна на България след арбитражното дело по спора за строежа на АЕЦ "Белене", което бе решено в полза на руската "Атомстройекспорт", на която българската НЕК трябва да плати 620 млн. евро за поръчано и произведено ядрено оборудване.

София се опитва да убеди руската компания да ползва за свои нужни произведеното ядрено оборудване и неговата стойност да се приспадне от сумата на арбитражното решение. .

Все още няма насрочена дата и на обявеното веднага след арбитражното решение от Теменужка Петкова пътуване до Русия за проверка на изработеното оборудване за АЕЦ "Белене". По информация на Mediapool при посещението на Петкова в Москва българската страна не е направила предложение да прекратяване на начисляването на дневната лихва от 167 хил. евро за просрочване на постановеното от арбитража в Женева плащане, която тече от 16 юни 2016 г. Това щяло да се направи на по-късен етап, е позицията на българската страна.

От Министерския съвет още не са дали информация за разговора между Борисов и Путин.

Припомняме, че Русия и България работеха по три големи енергийни проекта: АЕЦ "Белене", газопровода "Южен поток" и петролопровода "Бургас-Александруполис". В момента и трите проекта не се реализират заради геополитически и икономически проблеми.

Строителството на втора ядрена централа беше спряно в края на март 2012 г., след което през септември същата година руската "Атомстройекспорт" - дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом", заведе дело в Международния арбитраж срещу България за над 1 милиард евро. В средата на юни тази година стана ясно, че България е осъдена да плати 620 милиона евро на руската страна заради спирането на проекта.

Миналата седмица в Москва се проведоха преговори между министъра на енергетиката Теменужка Петкова и първия заместник-генерален директор на "Росатом" Кирил Комаров. След разговорите стана ясно, че Русия ще настоява за стриктно изпълнение на решението на Арбитражния съд по казуса с АЕЦ "Белене". "Росатом" е готов да обсъди с българските си партньори възможните варианти за разрешаване на ситуацията в съответствие с интересите на двете страни, но само в контекста на необходимостта от максимално бързо погасяване на дълга от българска страна", отбеляза тогава Комаров.

Проектът за газопровод "Южен поток" пък беше един от най-големите енергийни проекти в Европейския съюз. Морската му отсечка трябваше да започне край гр. Анапа на руския Черноморски бряг, да премине през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море и да излезе на българския бряг близо до Варна. Нейната дължина е около 931 км. При излизането на "Южен поток" на българския бряг, той трябваше да се свърже със сухоземния участък на газопровода, по който да се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България за страните от Югоизточна и Централна Европа.

Очакваше се експлоатацията на тръбата да започне в началото на 2016 г., когато да потекат първите количества газ. При пълен капацитет четирите тръби трябваше да доставят 63 милиарда кубически метра природен газ годишно.

"Южен поток" не е руско начинание, както често се смята. Това е международен проект с участието на водещите европейски енергийни гиганти. В него "Газпром" притежаваше 50%, а италианската ЕНИ – 20%, а френската "Електрисите дьо Франс" и германската "Винтерсхал" /част от BASF/ държаха по 15%.

За осъществяването на проекта за морски газопровод през Черно море бяха необходими инвестиции в размер на няколко милиарда евро. Точната цена трябваше да бъде определена след приключване на проектирането въз основа на резултатите от проведените основни търгове за доставка на тръби, нанасяне на защитно покритие, полагане на тръби и логистика. Една от цифрите, които се споменава, е 15,5 милиарда евро.

След избухването на украинската криза през пролетта на 2014 г. международната обстановка се усложни и стана неблагоприятна за реализацията на газопровода. На 1 декември 2014 г. по време на посещението си в Анкара руският президент Владимир Путин заяви, че Москва спира проекта "Южен поток".

"С оглед на това, че до момента не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия в тези условия не може да продължи реализацията на този проект. Ние не можем да започнем строителството на морската отсечка, докато не получим разрешението от България", заяви тогава руският държавен глава. Президентът на "Газпром" Алексей Милер пък обяви, че "проектът "Южен поток" повече не е актуален".

Вместо него Русия веднага предложи на Турция да се изгради газопровода "Турски поток" по дъното на Черно море със същия капацитет от 63 милиарда куб.м. газ, какъвто имаше "Южен поток". Инициативата също така предвиждаше и построяването на газов хъб на турско-гръцката граница, откъдето всички желаещи ще могат да си купуват "синьо гориво" на пазарни условия.

В началото на декември 2015 г. обаче Русия обяви, че спира проекта "Турски поток". Това стана, след като турските ВВС свалиха руски бомбардировач Су-24 в небето на турско-сирийската краница. Този акт на Анкара предизвика най-голямата криза в двустранните руско-турски отношения от десетилетия насам.

Отношенията между Русия и Турция започнаха да се затоплят през юни 2016 г., след като от власт бе свален премиера ислямист Ахмет Давутоглу, отбелзва ТАСС. Двустранните контакти се активизираха особено силно след неуспешния опит за преврат срещу президента Реджеп Ердоган в нощта на 15 срещу 16 юли.

Очаква се на 9 август в Санкт Петербург да се проведе ключова среща между двамата най-силни европейски лидери Владимир Путин и Реджеп Ердоган, на която ще бъдат обсъдени съвместните проекти в енергетиката, включително бъдещето на проекта за газопровод "Турски поток".