Фермерите молят за селска полиция, властите си прехвърлят топката

Бизнесът на село е вдигнал ръце от зачестилите апашки набези върху реколтата, а вече и върху скъпата земеделска техника, закупена с евросредства. Всяка година производителите губят около 20% от продукцията си още преди да я приберат, изпреварени през нощта от крадците. В преобладаващата част от случаите набезите върху реколтата са дело на ромските малцинства. Крадците придобиват все по-голямо самочувствие и все по-често започват да посягат на селскостопанската техника.

Държавата трябва да вземе мерки в защита на фермерите и населението в селата, които произвеждат храната на българите, настоява Асоциацията на българските села. Проблемът стана повод за дискусия на кръгла маса, в която участваха министърът на земеделието и храните Десислава Танева, председателят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов, представители на МВР и Националното сдружение на общините в България. Участниците обсъдиха различни механизми за предотвратяване на кражбите по полето и гарантиране на закрила и сигурност на хората по селата.

Борисов поиска съдействие в налагането на ефективни охранителни мерки със засилване на полицейското присъствие в селата през активния земеделски сезон или чрез създаване на специализирана селска полиция по моделите на Великобритания и Румъния.

Танева отхвърли идеята за създаване на селска полиция. Тя обаче призна, че сегашният Закон за опазване на селскостопанското имущество е остарял и на практика не действал. Тя се ангажира агроведомството да изготви нов закон, който да защитава имуществото и реколтата на фермерите от набези. Освен това щяла да инициира и създаването на работна група за намирането на решение, което да доведе до по-голяма сигурност за реколтата и инвентара на фермерите.

Министерството на земеделето и храните (МЗХ) обаче нямало правомощия и средства за създаване на селска полиция, а МВР със сигурност също нямало възможност и необходимя ресурс, за да създаде такова звено.

Танева определи като "спорно ефективни" и сезонните мерки за заетост, въведени за първи път миналото лято, с временното назначаване на безработни за охрана на селата. Сопред нея трябва да се намери ефективен механизъм за опазване на селскостопанското имущество с наличните ресурси на министерствата.

На този етап МВР не може да се ангажира с идеята за селска полиция, заяви Георги Крумов от Главна дирекция "Полиция" в МВР. "Що се касае до създаването на селска полиция, на този етап мисля, че като пряк ангажимент на МВР това не може да стане, тъй като това иска един определен ресурс и време за обучение на състава, което не виждам как може да стане в близките 6 месеца, дори година", коментира Крумов. И допълни, че трябва да се дебатира на чие подчинение да бъде подобна структура – на общинско или държавно и да се тръгне от ресурсното обезпечаване на дейността й.

От Асоциацията на българските села пък припомниха на управляващите, че земеделският сектор осигурява 32% от заетостта в селските райони, заради което сигурността там е много важна. Над 14,5% от преките чуждестранни инвестиции са именно в селата, където са разположени и около 20% от малките и средни предприятия. Това са близо 100 000 микро и малки фирми, които дават работа на близо половин милион души, посочи Борислав Борисов.

Използваната земеделска площ у нас по последни данни е над 51 млн. дка, от които 33 млн. дка са обработваеми земи, а близо 2 млн. дка са трайни насаждения. Дебатът за сигурността в селата е закъснял, но е наложителен, защото засяга опазването на имуществото на хората и фирмите в селата, опазването на реколтата, имотите и земеделската техника на фермерите и повишаване на пътната безопасност в села с тежък трафик, каза Борисов, цитиран от БТА.

Освен това асоциацията настоява в селата с много пътни инциденти скоростта на автомобили да се ограничи до 30 км в час, да се поставят "легнали полицаи" и специализирана сигнализация.

Организацията предлага два варианта за създаване на специализирана селска полиция - под формата на държавна структура или като публично-частно партньорство, което се издържа от събраните глоби. В Румъния например селата се охранявали от структура към вътрешното министерство. В по-големите села имало малки полицейски центрове, които обслужвали и охранявали от 5 до 8 села. Във Великобритания пък структурата охранявала стопанствата, реколтата, техниката и публичните сгради, поясни Борисов.

Целта инициативата е селата да се превърнат в по-сигурно и привлекателно място за живеене и правене на бизнес, отбеляза шефът на асоциацията. И добави, че все пак МВР в рамките на бюджетните си възможности се правя добре с охраната на реколтата. Като пример той посочи охраняването на реколтата от череши в момента.

Представителят на МВР пък счита, че трябва да се търси съдействие от Националното сдружение на общините за промяна на наредбите за обществения ред и сигурност по Закона за местното самоуправление.

За кмета на Софийското село Бистрица пък "селска полиция" звучало абсурдно, почти като "градска армия". Според него общинска полиция имала всичко необходимо за превенция и справяне с престъпността на местно ниво.
Танева също е на мнение, че охраната на селското имущество и реколтата е работа на общинска полиция. Никой орган в България обаче не би могъл да се справи самостоятелно, без помощ от останалите, категорична бе тя. И предложи определени задължения в тази посока да се вменят на местните власти, кметовете на населени места и неправителствените организации.

Асоциацията настоява и за създаването на интегрирана система за видеонаблюдение в селата. От МЗХ посочиха, че се разработва карта и календар на сигурността, които ще дават информация за реколтата и прибирането й по райони и ще подпомогнат охранителните и превантивни действия в селата.

В новите европейски програми се предвижда субсидиране за изграждане на системи за видеонаблюдение, нашето предложение е това да бъде за всички села с население над 100 души, каза Борислав Борисов. Крумов от МВР приветства идеята му, но подчерта, че видеонаблюдението не е достатъчно, ако не се вкара и човешки фактор.

Десислава Танева обаче изрази мнение, че видеонаблюдението няма да реши проблема с опазване на земеделската продукция, но все пак е превантивна стъпка и местната власт трябва да се възползва от тази възможност.

Тя припомни на представителите на Сдружението на общините, че по новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. могат да кандидатстват за изграждане на система за видеонаблюдение.