Easy Lan, не се прави така кампания

Преди два дена по телефона ми звънна любезен младежки глас:

— Здравейте, вие ли сте К. ?
— Да, аз съм.
— Обаждам ви се от Easy Lan. Искам да ви поздравя, че сте наш лоялен клиент, и искам да ви кажа че имаме специален подарък за вас — един месец безплатен интернет. Ние предлагаме и цифрова телевизия на специални цени.
— Благодаря за подаръка, каква е цената на цифровата телевизия?
— Наш агент ще дойде да ви обясни на място, кога ще е удобно да се видите?
— Вижте, не мога ли просто да си ползвам подаръка, не обичам вкъщи никой да влиза.
— Може евентуално да се видите в някое заведение наблизо.

Смятам наум. Ползвам Easy Lan от доста години (6-7 някъде), и когато няма пробем с връзката (а веднъж на 2-3 месеца има, понякога дори за повече от ден) съм доста доволен. Скоростта е добра, макар и да не знам колко точно е.

Разбрахме се за днес по обяд да се видим с човека. Не че имам голямо желание да си сменям кабелната телевизия, но кой знае, по Коледа и Нова година обикновено има интересни промоции, а и държа да си получа безплатния месец като лоялен клиент.

Интернета плащам със скреч карта (карта, от която се изстъргва определена част, за да видиш серийния номер и PIN кода, които трябва да въведеш в сайта, за да ползваш интернет). Скреч картата е доста удобна, защото мога да я купя от различни места, и то доста след края на работното време. Имаме в квартала едно кафене, където продават карти и ако е отворено, независимо колко късно е, винаги мога да си взема карта, което е голямо улеснение.

По едно време бяха спряли денонощния съпорт, което изнервяше невероятно, ако нета спре петък вечер или събота предиобяд (а това се е случвало повече от веднъж) — няма на кой да се обадиш, за да ти реши проблема, но напоследък са го пуснали отново (денонощната поддръжка, имам предвид). За съжаление, освен чисто психологическа помощ, т.е. да знаеш, че някой ти записва проблемите и те успокоява, че „знаем за проблема, колегите работят“, друг проблем досега не са ми решили. Техническите проблеми обикновено се решават чак на другия ден. За човек, на когото цялата му работа, голяма част от документите са му в интернет, както и почти всички канали за осведомяване, това е много, много неприятно. Чакам момента, в който ще ме чака свръхважна презентация на следващия ден, за която всичките ми материали ще са ми онлайн и няма да имам интернет.

По въпросите за ползване на техен интернет през Linux устройство са напълно безпомощни. Доскоро дори не разбираха какво им говоря, когато им обяснявах, че ползвам Linux и нямам зелена стрелкичка на екрана, която да натисна, за да ми направи диагностика на връзката. Сега, като кажа Linux, просто млъкват.

Днес, в 13,30, около 30 минути преди определения час, се звънна на входната ми врата. Голям късметлия се оказа този агент, защото малко си съкратих обяда поради заетостта на Стойчето.

На вратата се появи интелигентен на вид младеж, с папка с фирмена лепенка на Easy Lan. Обичайните любезности.

— Слушам ви.
— Искам да ви предложа заедно с нашия интернет и цифрова телевизия, съвместно с Булсатком.
— Дайте да видя офертата.

Минава сравнително дълъг момент, в който младежът ми обяснява новите оферти. Преразказва ми следната брошурка, която обаче стиска в ръце и не ми я дава все още. Маркетинг като по учебник, ей! Като по български учебник по маркетинг, преписван от западен такъв.



— Добре, скоростите са интересни, но как да сравня? Аз в момента плащам 29 лева за интернет и реално не знам каква е скоростта. И на вашия сайт не го пише.
— Според мен вие имате скоростта на втората оферта — 24 Мбит/с. Момент, ще звънна на колегите да ги питам.

Звъни, пита. Очевидно, няма точен отговор (?!?!).

— Трябва да си спомните на каква скорост се се записал във фирмата, за да ви кажа сегашната ви скорост.
— Скоростта, която съм ползвал през 2004-та година?
— Хм, да, всъщност те скоростите много са се променили от тогава.
— Добре, виждам, че телевизията се предлага от Булсатком. Това означава ли че ще трябва да ми слагат чиния на балкона и допълнително устройство. Както виждате, няма много място у нас.
— Да ще се наложи. Ще има чиния на балкона и едно устройство, но не по-голямо от рутера. Естествено, и дистанционно.
— Може ли да разгледам офертата? — най-накрая му я дръпвам от ръцете. — А как ще плащам. В момента плащам със скреч карта. Отивам, купувам си карта, мога да я купя от много места, изтривам, въвеждам кода и готово.
— Ще трябва да плащате в офиса на Булсатком?
— А къде има наблизо офис на Булсатком?
— Честно казано, не знам, не съм от този квартал.
— ?!?! — Правя изразителна физиономия на недоумение.
— Дайте да влезем в сайта на Булсатком, за да проверим

Въздъхвам, влизам в сайта им и установявам, че имат офис на удобно за мен място.

— Добре, офисът е удобен. Нали разбирате, обаче, че не мога да ви дам веднага отговор.
— Да, няма проблем ще ви оставя контакти

Бърка във фирмената папка, вади тефтерче (?!), на първото листче пише фамилия и мобилен телефон. Къса листчето.

— А служебен email?
— Нямам.

Супер яко. Предлага интернет, няма служебен email.

— Имам личен, служебен нямам.
— Не, не ща личен.

Пожелаваме си довиждане. Аз се сещам за нещо.

— А какво стана с подаръка ми? Нали уж съм лоялен клиент, Коледа? Един месец безплатен интернет?
— Някаква отстъпка специално за вас ли? Ами няма такава.
— Хм. Аз останах с такова впечатление от разговора с колегата ви.
— Не, няма такова нещо.
— Имам и една карта, с която закъснях към две седмици със зареждането в сметката, казахте ми по телефона, че няма проблем, и ще ми я добавите в сметката и още чакам.
— Нищо не знам, ще питам за това. Ще се обадите нали, като вземете решение?
— В момента нямам обективен критерий, по който да взема решение. — намеквам пак, че искам да си знам скоростта, а не да я гадая.
— Е, да. Добре, довиждане. Весели празници.
— Весели празници.

Изпращам го на вратата, но си мисля, че май няма да ползвам комбиниран пакет от тях, твърде много са неудобствата, с които ще ми подменят удобствата в работата с тях.