Времетръсна зона

С лека завист  взаимствам от страхотното заглавие на Пипилотка, за да кажа на глас някои притеснения, които ми се въртят в главицата напоследък.

Теорията на управлението е математическа дисциплина с малка популярност в България, описва се с уравнения, някои от които са сравнително прости, но има фундаментално значение за разбирането на физически, климатични, обществени (в това число икономически, демографски и т.н. ) процеси.

Съществуват уравнения за прехода (описващи т.нар. „преходни процеси“), които  могат да се сведат до емпирични правила -

"Колкото по-бързо се променя дадена система, толкова по-нестабилна е тя". Това може да си го представите по следния начин - за бърза промяна е необходима много енергия. Нормално е, щом помпате енергия (финанси, хора) с огромна скорост в дадена система, тя да бъде сериозно застрашена.

"Ако промяната е твърде бърза, достигането на ново стабилно състояние е проблематично и е свързано с големи трусове", - това е ефектът на махалото. Представете си топка, която пада от седмия етаж, когато стигне до земята тя изпитва нечовешки стрес и подскача няколко пъти за да се кротне в ново стабилно положение върху земята.

Какво забелязвам. През 2003г един скъсан кабел на дъното на Средиземно море предизвика сериозни трусове в българския интернет пазар.

През 2001 година атентатът срещу две сгради в центъра на Ню Йорк предизвика глобални политически размествания.

Вулкан в Исландия предизвика блокиране на въздушния превоз в цял свят и особено пострада Европа.

През 2010 година един паднал стълб наруши електроснабдяването на цялото южно Черноморие.

Звучи еретично, но тази изключителна нестабилност на обществото, в което живеем, показва потенциал за огромни промени, незадължително положителни. Другото име на такива внезапни и радикални промени е катастрофа.

Идеалът в момента е бързият растеж и това е разбираемо. Особено държави, които са живели бедно в продължение на дълги години (бивши комунистически страни, бивши колонии..) искат да бъдат свободни и проспериращи и издигат в култ бързия растеж. Цената на бързия растеж е нестабилността.

Икономическата криза се скрива от погледа, но май не си е тръгнала. Ирландия сдава багажа, Меркел предупреждава: „Ако фалира еврото, ще фалира и Европа“

Как, как точно реагираме в България? От коя страна на разлома ще се окажем - при успешните или при катастрофиралите?

Внезапното застрояване е типичен пример за нестабилна система.