Диктатура на кича

Живеем в кичокрация, т.е. в диктатура на кича.
Най-кичозните плочки на света хармонират с кича на новостроителството (вход на Южния парк откъм бул. „Витоша“)

А на тези столове е невъзможно да се седи дълго време, защото са със седалки от идеално полиран бял мрамор, по който хем се пързаляш, хем ти се сплесква задника.

Вбесен съм от подмяната на каменната облицовка по бул. „Черни връх“. Това е облицовка, която може да издържи векове, а не плочки, които се похабяват от ходене или дори от паркиране. На практика камъните са вечни и изискват само леко пренареждане отвреме-навреме. А понякога дори и това не изискват. Виж оградата вдясно от стълбите, която изглежда по същия начин както откакто се помня (а това са 30+ години). Имам подозрение, че е от 30-те или от 40-те години на 20-ти век.

Милиционерската кичокрация изтръгва старите облицовъчни камъни, които създаваха неповторимата физиономия на булеварда, за да ги заменят с безлични бетонни блокчета (вляво).


Камъните не са били натрошени и изхвърлени. Милиционерите да не са прости, бе!



 Ето ги, наредени на палетите, готови да отпътуват от общото достояние към нечий частен имот. Чудя се каква ли е разликата в цената на бетонните лайна и старите плочи.

Когато бях малък, всички тротоари в нашия квартал бяха покрити с такива камъни. Имаше също бели къщички с червени покриви и зелени огради, точно както ги рисуват по картинките.

По едно време забелязах, че след всеки ремонт на улицата, облицовъчните камъни от тротоара изчезват и на тяхно място се появяват грозни квадратни плочки тип „вафли“, които за няколко години ставаха на парчета.

И така докато кварталът заприлича на всички такива социалистически лайна наоколо.

Тук-там по дворовете на къщите в центъра има запазена такава настилка.


Когато милицията поръчва кич за себе си, можем просто да им се посмеем, въпреки че го поръчват с общи пари. И това че ДАНС ни излагат колективно, също мога да преглътна.

Но когато ми предлагат да прекарам голяма част от живота си в грозна среда, че и искат да им благодаря за това, НЕ БЛАГОДАРЯ.

И то ако са само едни плочки, с мед да ги намажеш. Ами чудовищното метро? Покажете табелките за ориентация на някой разбирач, моля ви, и искайте мнение. Там безобразията не са от вчера.

Писнало ми е от сиромашки плач, „Ама какво като е грозно, важното е, че го има“.

Не, не само това е важното! Важното е и да е красиво и всички да свикват с хубавото! Хората да си вдигат критериите! И децата също!

Каква е цената на дизайна в сравнение с общата стойност на проекта? Или плащаме като за скъп дизайнер/архитект, а получаваме най-евтиния?

Докато мислим само за това, което го има, без да се интересуваме дали е в хармония с нас и със средата, ще си останем клети сюромаси!

Подобни са критериите на свинете към храната.

Мила местна власт, заврете си ги новите бетонни плочки знаете къде.