Кога беше по-евтино да се гледат прасета?

Поредният тъпизъм гръмна в българските медии, та се наложи спешно да се измисля PR атентат срещу светиня му - генерал-лейтенант доктор Борисов, че да млъкнат малко критиците или поне медиите да спрат да му обръщат внимание.

(Изпрати SMS на кратък номер 166, за да съберем 400 000 евро за Цветанов.)

То не беше толкова отдавна, когато другарят Станишев от парламентарната трибуна обясняваше коя година колко кисело мляко можело да се купи със средната заплата.

А Бойко от Италия нагло открадна закуската на БСП. А именно – открадна от червената партия най-милото ѝ – култа към Тато и евтините хранителни продукти отпреди 89-та година, любимият допинг на червените симпатизанти.

Склонен към театралност и към бомбастични изказвания премиерът заяви в предаването „Директно с Карбовски“:

Бойко Борисов: ...защото една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.
Водещ: Харесва ли ви, че ви сравняват с Тодор Живков?
Бойко Борисов: Не, не ми харесва, защото сме несъизмерими.
Водещ: Мислите, че той е по-голям от вас?
Бойко Борисов: Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние приватизираме, ние само приватизираме това, което е построено до тогава.

Както и да го въртим и да го сучем, Бойко изтърси едно голяяямо .. гаф. И пред европейските партньори, и в България.

Забравил ли е кой уби дядо му?

Как би ви прозвучало днес румънският премиер да започне да превъзнася Чаушеску (... защото една стотна...и така нататък) .

Вместо просто да си признае известна склонност към преувеличаване и търсене на театрален ефект, генерал-лейтенантът насъска обслужващите медии да обслужват тезата му.

И вестник „Труд“ показа, че не лапа залудо и ще оправдае доверието. Отвърна на удара веднъж и още веднъж.

Да ви споделя някои съображения –  знаете ли например коя беше най-популярната храна за животни по времето на комунизъма?  А? Някой вдига ли ръка?

Най-популярната храна за животни беше хлябът „Добруджа“. Пред хлебарницата в селото на баба ми се виеха гигантски опашки на които съм висял с часове, и с баба ми влачехме огромни торби, пълни с хлябове, защото имаше цял двор с кокошки да се хранят. Понякога хлябове се отпускаха под бройка на човек, тогава и двамата стояхме на опашката. А много хора гледаха кокошки, прасета и всякаква живинка на село (Каква икономическа ефективност, Господи! Само един процент да имахме от нея!), защото на село месо не продаваха (а откъде данни за консумацията - загадка), ама хич, в града искаха да ядат и през зимата, а всичко останало (сапун, ножове, хавлии, покривки, одеала, чанти, безалкохолни и т.н.) на село беше просто дефицитно. Хлябът беше на дотации и затова беше толкова евтин. Същото важеше и за повечето стоки от горния списък, особено за прясното мляко. Така че, за да се направи коректна статистика за потреблението от хора, трябва от горните цифри да се извади консумираното от животни. Да помогна – аз, баба ми и леля ми изяждахме заедно по един хляб на ден.

Сега, прави ли са другарите и Бойко, че животът едно време беше по-добър? Да, по-добър беше, но за прасетата, защото само на тях им стига да си имат кочинка да се въргалят, хляб, мляко и други продукти с произволно качество. Прасетата не искат задгранични паспорти, не чакат за опашки за цветни телевизори, не си пускат дълга коса и слушат каквато музика им пуснат. Не се отегчават от телевизията и от партийните мероприятия, не четат вестниците с двойна употреба (като тоалетна хартия) и нямат претенции, освен на Коледа.

Докато за хората беше по-сложно.

PS. Богата реколта от линкове по темата:
Борисов иска да построи поне 1/100 от това на Живков. Значи слизаме под Третия свят (Иван Бакалов)
Thank you, Ronnie (Благодаря ти, Рони), (Никодил)
Сори, копелета и честит 10ти ноември! (Нервната акула)
10 ноември и поколението дезертьор (Иво Христов)
Парафин с конец или как (не) излизаме от стопанската криза (Радан Кънев)
10-ти ноември 1989, Генади
Ноемврийски вълнения, Краси
Десети на 21: американско пълнолетие, Светла Енчева
REMEMBER! ПОМНЕТЕ!, Борис Тодоров
Ех тая Демокрация, Свилен Милев