Мили спомени и ценна поука от Lidl

Когато преди 12 години поживях за няколко месеца в Брюксел, много бързо научих къде да пазарувам най-изгодно - в Lidl.

Във франкофонски Брюксел е трудно да се оправиш на английски, макар и по-лесно, отколкото във Валония (франкофонската половинка на Белгия). А когато влизах в Лидъл, попадах на езиков остров - отвсякъде се чуваше разбираема славянска реч (полски, руски, чешки, български) и арабски.

Пазарувах си храна за цяла седмица, за около 100 днешни лева. Единствените неща, които бяха вътре от познат производител, бяха кока колата, марсовете и сникърсите.

Не се ограничавах много - купувах си камамбер (2лв питката), пиле с къри, сирене фета (около 4 пъти по-скъпо от България, но пак много евтино за страната), полуфабрикати, всякакви меса и зеленчуци. Картофите бяха направо без пари (левче за 4 килограма). Алкохол не съм си купувал и тогава отвикнах да пия.

Единственото неудобство беше, че трябваше да влача торбите на трамвай и метро, за да си ги занеса у дома.

Със сигурност ще отида да преслушам някой от магазините в София през близките седмици, поне за евтин камамбер и бри.

За тези, които критикуват масовата истерия около магазините, едно напомняне. Ето, сега можете да си представите съвсем нагледно, как беше по комунизма. Евтини магазини, но грамадни опашки, защото всичко хубаво бързо свършваше. Това беше всеки божи ден. И много малко хора (ама наистина само една шепа) можеха да си позволят да критикуват животинските нрави по опашките, защото не им се налагаше да висят по тях. Защото други магазини просто нямаше. Съвсем обичайно беше през ден да висиш на такива антихуманни опашки я за топъл хляб, я за кока кола, я за някой деликатес от месо, да не споменавам зимния лукс - бананите и мандарините. И никакво разнообразие - по един вид от всичко (в редки случаи - по два). И нито помен от лъскавия имидж на Лидъл, соцмаркетите бяха обикновени грозни халета с желязна дограма и прашни прозорци.

Да, в нашето семейство имаше повечко неща - родителите ми пътуваха и влачеха през граница какво ли не, включително неподозирани луксове - шоколади тоблерон, нескафе, ядки, сиропи, кока кола и др. Това не ни спасяваше от опашки, а само ни подсещаше къде точно живеем, предполагам че и на моите родители им е помагало при бизнес разговори с майстори или тенекиджии.

Как ще ви се стори всеки ден да висите на такива Лидъл опашки, ама не за да гепите нещо на промоция, а просто за да имате какво да ядете у дома? Сега сигурно ви става ясно, защо магазинерите бяха толкова желана професия и ценно познанство. И защо всяка есен бурканената икономика на село вървеше с пълна пара.

Затова сега хипермаркетите тръгват с евтини банани, защото в съзнанието на много потребители „банани = празник“. „Пускането“ на бананите ознаменуваше началото на (Коледно)-Новогодишните празници.

Кой още жали за онова време, когато всеки божи ден беше унижение за човека? Евтино да, но със задължителните опашки. Точно такива.

Благодаря на Lidl, че припомниха как изглеждат.