Справедливостта е колективно дело

Съжалявам ги хората от Несебър. Свикнали на максимата „Строгостта на законите се компенсира от тяхното неспазване“, сега се чудят откъде им се натресе Цецо с багера.

Иронията на ситуацията е поразителна. Ако човек погледне през залива, ще види бетонното море на Слънчев Бряг. А там нямало незаконни хотели. Обещаните 750 незаконни сгради са май само бараки, будки и прочее паянтови конструкции.

Дори пясъкът в залива е на изчезване и пак всичко си е законно.

Само дребните рибки ще пострадат, тези надстроили мансардичка, стаичка или сковали тенекиена барака. Действали на принципа „всички правят така“ и сега трябва да си платят. Мислили са си, че първо ще пострадат най-наглите.

Нищо подобно, най-наглите са си опекли работата, узаконявайки си золумите.

Протестират защо не им разрешават и на тях да не спазват закона.

Надявам се сега да подхванат нещата от другия край - да си спомнят как са си избирали кмет и общински съветници и как са си мълчали, докато добре облечени предприемачи са унищожавали залива и града. И най-вече да се усетят, че неспазването на закона е стратегия, която удря най-вече тях - редовите гласоподаватели, данъкоплатци и жители на региона.

Всичко опира до това, каква е идеята да има закони и право.

И след това, кой знае...

PS. Почти същата мисъл, но в по-сложна форма, при Калин Янакиев