Аз си избрах книгата на Клод Леви-Строс „Тъжни тропици“. Причината беше, че това е автор, от който –
- нищо не съм чел;
- но е цитиран често от хора с много дипломи;
- обикновено тия отгоре ги смятам за преструващите се, че са „твърде учени“ и исках да разбера от какво точно се прехласват;
- в анотацията която прочетох отгоре-отгоре ставаше дума за пътеписи, а пътеписи си мислех, че бих могъл да преглътна от произволен автор.
А каква беше реалността?
„Тъжни тропици“ се оказа една грамадна тухла, с която почти всеки
може да убие човек (536 страници!). Ако не бях поел
ангажимент, сигурно щях да я оставя на 50-тата страница.
И добре че не я оставих.
С първите стотина страници се борих като прасе с тиква, още повече
че бях на плажа. Ако има нещо, за което авторът да не го бива, това
е теоретизирането. Безкрайни изречения по един абзац, неясни мисли,
безкрайни меандри на разсъжденията. Аха-аха и бях готов да го
разобличавам като фалшификатор.
Колкото повече обаче повествованието приближаваше Бразилия и
джунглата, толкова по-интересно ставаше.
Разказва се преди всичко за три индиански племена – Бороро,
Набмиквара и Тупи-Кавахиб, в чиито селища Леви-Строс е прекарал
години. И тогава вече книгата става магическа и не ти дава сърце да
я оставиш. Има и снимки.
Пътешествието в обществата на тези хора, които живеят по начин,
съвсем различен от европейския, които ядат странни неща, които имат
интересни разбирания за брака, смъртта и дипломацията е от близка
дистанция, с много любов и разбиране. Няма и грам превъзходство на
„цивилизования“ бял човек над „диваците“.
Наблюдението над тези племена дава възможност на Леви-Строс да
погледне под неочакван ъгъл собственото си общество и в
заключението творчески да интерпретира понятия, които в
„цивилизования“ свят приемаме за даденост - класовите различия,
престъпленията и наказанията, моралът в семейството и отговорността
на лидерите. Сигурно и настъплението на нацизма и съдбата на
евреите също са го подтикнали към размисли.
Определено е книга, възбуждаща въображението и стимулища
мисленето.
Казват, че Клод Леви-Строс е структуралист и позитивист. Не разбрах
точно какво значи структуралист, но разбрах какво значи „позитивист“
и аз май съм такъв (смятам
за наука доказаното с експеримент). Изненада ;-)
Ще сложа и цитати от книгата по-нататък.
Личат следите от борбата ми с литературата.
Други блогъри, участвали в инициативата:
- Мария Василева за „Посланията: Комуникационните умения“
- Светла Енчева за „Бъдещето на класическото“
- Светлина Витанова за „ЛЮБОВТА ONLINE – Емоциите в Интернет“
- Янина за „Светът на исляма“