БАН става на 142 години

Българската академия на науките (БАН) е най-старата институция в съвременна България, създадена 9 години преди възстановяването българската държавност. Тя започва своята дейност като Българско книжовно дружество (БКД) на 12 октомври 1869 г.

Всъщност идеята за общобългарско книжовно дружество вълнува младата българска интелигенция още от първите десетилетия на XIX в. Горещи патриоти като българите от Велес Константин Петкович и Нешо Стоянович (сетнешният охридски митрополит Натанаил) основават "Българска матица” в Цариград (1852 г.), отъждествена с "великата идея на българите да си направят самички едно общо, всенародно учреждение за по-систематично и по-благоразумно разпространение на просвещението между народа си”.

По-късно пак там от Драган Цанков е основана "Община за българската  книжнина”, която да разпространява учебници и други книги, да разработва книжовния език и да издава "Периодическо списание”.

Опитите на българите в Цариград са последвани от тези на одеските българи, от патриотичните призиви на Г. С. Раковски и Любен Каравелов, но създаването на единен просветен и книжовен център, който да укрепи националното съзнание у българите, е много трудно при липсата на собствена държавна организация. Ред събития, настъпили през 1867 и 1868 г., раздвижват българската емиграция и довеждат до групирането на младата българска интелигенция в една "братска дружина”.

Сформирането и гибелта на Хаджи-Димитровата чета, дейността на Васил Левски за образуване на вътрешна революционна организация, промените в Хабсбургската империя са консолидираци фактори, които обаче не биха довели до акта на учредяване на Българското книжовно дружество, ако не бяха замислите на двама млади българи, живеещи в Прага – Васил Д. Стоянов и Марин Дринов. 

Те решават през 1868 г. да организират дружество, което да обедини около себе си разпръснатите по различни места учени българи, и разработват проектоустав на Българско книжовно дружество "Кирил и Методий” със седалище Букурещ. 

Най-сетне през октомври 1869 г. Българското книжовно дружество е създадено в Браила като "всенародно учреждение” за обединение на "умствените български сили”. В неговото изграждане взимат участие българските общини в Одеса, Галац, Браила, Букурещ, Цариград, Русе, Свищов, Габрово, Охрид, Кукуш, Одрин, Щип, Велес, както и дейци като Васил Левски, Любен Каравелов и Христо Ботев.

За първи председател на дружеството е избран Марин Дринов.

Както личи от устава, целта на дружеството е разпространяване на всеобщо просвещение у българския народ, грижа за обработването на българския език, за изследване и популяризиране на българската история, за възпитание на младежта и напредък на българските училища.   

През 1870 г. е издадена първата книжка на "Периодическото списание", орган на БКД.

През октомври 1878 г. главното събрание на БКД решава да се премести седалището на дружеството от Браила в столицата на България.

Полагането на основния камък на сградата на БКД става през октомври 1890 г.

На 6 март 1911 г. БКД се преобразува в Българска академия на науките. Първият председател на БАН е Иван Гешов, който на 16 март същата година става и министър-председател. 

Строежът на новата сграда на БАН започва през май 1925 г. За довършване на сградата, намираща се до Народното събрание, 22 академици теглят личен кредит от БНБ в размер на 3 млн. лв. срещу ипотека.

Сградата е официално открита през 1929 г., макар да е практически готова и използвана още предната година. Външният вид на сградата е запазен до днес въпреки разрушенията, причинени от бомбардировките през Втората световна война. 

През 1931 г. БАН е приета в Международния съвет на научните организации.

Народното събрание приема Закон за преустройство на БАН през 1940 г. и нарича Академията Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ).

След 9 септември 1944 г. БАН отново е преименувана на БАН. Тя загубва своята автономия и е прикачена като ведомство към Министерския съвет. Академията е преустроена, като е предвидено към нея постепенно да се открият редица научни институти. Първите институти са основани през 1946 г. На няколко пъти до 1989 г. БАН е реорганизирана и й е променян устава. 

С началото на прехода през 1989 г. идват поредните сериозни промени в Академията. Народното събрание приема през 1991 г. Закон за БАН. С новия закон и по-късно с изработения на негова основа Устав на БАН, Академията се превръща в една доста по-демократична и автономна институция, чието управление и структура се основават на принципа на изборността. Академичните звена получават висока степен на автономност.

Учените от БАН ще отбележат 142-та си годишнина с тържествено честване. То ще се състои от 11 часа, в Големия салон на БАН (ул. "15 ноември” №1), съобщават от академията.

Тържествен концерт в изпълнение на детски радиохор с диригент акад. Христо Недялков, изложба-представяне на направление "Културно-историческо наследство и национална идентичност” са включени в програма на честването.