ВТУ - Великотърновски университет или великотърновско уиски?

СУ, първи курс, втори семестър, професор собственоръчно връчва 20 лв. на студенти, за да купят бутилка марков алкохол. Датата е 8 март 2007 година, той обича жените и не бива те да останат неуважени. В чест на светлия празник лекцията ще се проведе по нестадартната методология "удари едно и бягай".

Впоследствие професорът е уволнен.

Изглежда обаче професорът има вече къде да се реализира съвсем подобаващо, защото Великотърновският университет реши също като него да заложи на нетрадиционните методи в работата си и прибегна до използването на алкохол, в стремежа си за академична мотивация.

Този път датата е 14 януари 2011 година, а мястото е нощен клуб в Старата столица.

Студентите от ВТУ са известни с това, че имат изключително силна мрежа, особено щом става дума за социалната мрежа, където са създали най-голямата в България студентска група.

Същата тази група прави партита под наслов на същата социална мрежа. На тях стотиците бъдещи висшисти не просто се забавляват, но и си избират "Мистър" и "Мис".

И всичко щеше да е в рамките на нещата, дори похвално, ако не бе появата на ректора на ВТУ проф. дпн. Пламен Легкоступ. "Шефът" на болярската академична общност не просто оцени по достойнство победителите в конкурса, но и ги награди.

Точно тук, драги читателю, е ключовият момент. Наградата е: луксозното издание "История на Великотърновския университет в снимки" (чудесно) и... бутилка марково уиски (?!?!!).

Две неща идват веднага на ум: първо, бившият професор от СУ ще намери общ език с ректора на ВТУ и може да се уреди с работно място, срещу... досещате се; второ, нещо в работата на великотърновския ректор куца.

Редно ли е главата на една Алма Матер да подарява марков алкохол на студенти?

Въпросът е изцяло принципен. Има няколко смекчаващи вината обстоятелства: обстановката е неформална, обилно наситена с алкохол по презумпция и лишена от поп-фолк.

Та какво е една бутилчица уиски? Нека не се лъжем, малцина са тези, които не прибягват до музовските способности на алкохола, а когато става дума за художник и естет по душа, какъвто вероятно е проф. Легкоступ, тогава всичко са нарежда на мястото. Пък и алкохолът вече е неизменна част от битието на хората почти толкова, колкото водата и въздуха.

Но нека не забравяме, че професорът е не само професор, но и ректор. И когато се явява в публичното пространство, защото една дискотека е точно това, той не може да окачи на закачалката вкъщи ректорската си титла и да отиде просто като Пламен, Иван или Първан.

В работата на медиите има едно изключително важно понятие, въведено от Европейския съд по правата на човека: висок и нисък праг на защитеност. Децата и хората в неравностойно положение са с висок праг на защита и в този смисъл, те не бива и не трябва да бъдат снимани на публични места. Хората с нисък праг, това са авторитетите в обществото - политици, висши академици, телевизионни звезди и др. Те могат да бъдат снимани и нямат право да очакват уединеност на публични места.

Всичко това е свързано с проф. Лекгоступ, не защото той е очаквал да мине незабелязано с проявата си, а защото той е авторитет и като такъв има жизненоважна роля при формирането на общественото мнение. Още повече, представителите на академичната общност трябва да са двигателите на прогреса и най-чист пример за подражание. И когато някой авторитет стъпи на криво, той трябва да бъде разобличен и да бъде свален от пиедестала си.

В качеството си на художник, г-н Легкоступ не е направил нищо нередно, но в качеството си на ректор, проф. Легкоступ стъпи на криво. И от тази гледна точка, въпросът дали е редно да подарява марково уиски, има еднозначен отговор - не!

Когато ходи на гости, Легкоступ може да подарява и собственоръчно приготвена домашна ракия. Но когато излезе в публичното пространство, умишлено привлече вниманието (професорът по педагогика се е изявил и на диджейския пулт въпросната вечер), той няма право да извършва действия, които уронват престижа на академичната общност.

В случая въпросът "Защо го е направил?" няма голямо значение. Дали е заради непопулярността му сред студентите и батака, в който се намира ВТУ или заради непопулярността му и сред повечето академици, заради слуховете за политическо назначение на един отговорен, но и благодатен пост? Няма значение.

Нека студентите се забавляват и нека го правят по начина, по който са го направили на това парти - без побоища, без изцепки, смесени със своите преподаватели. И е повече от прекрасно, когато академиците опитат да се смесят със студентите и застанат на равна нога.

Но има една тънка граница, която не бива да бъде премината и тази тънка граница се изразява точно в една бутилка марково уиски, подарена пред 1 000 души в нощен клуб.