Верен другар на Скатов: Продаваше лични вещи, за да дофинансира екепедициите си

Верен приятел на д-р Атанас Скатов сподели спомени за дружбата си с височинния турист, загинал на К2 преди 6 дни. Първоначално инспекторът в "Пътна полиция" Диян Митев от Сливен е само почитател на Скатов и взима автограф от него.

"След като осъществих контакт с него, той веднага обърна от Вие на "ти". Добронамерен, с чисто сърце, приема хората приятелски. Още след първата ни среща си допаднахме, свързваше ни любовта към планината, към природата. За мен беше голяма чест и привилегия да се запознаем", разказа Митев в ефира на "България сутрин".

"Наско всеки ден беше в планината край Сливен - пеша, с велосипед, тичаше, всеки ден спортуваше. Когато съм имал възможност, съм го придружавал в тези негови тренировки. Аз също цял живот спортувам, за мен беше по-различно да преоткрия планината", спомня си близкият приятел на Скатов.

Според Диян Митев, с личния си пример алпинистът е показал, че нещата, които желаем да постигнем, не са невъзможни - просто трябва да вярваме силно в мечтите си и да се потрудим здраво, за да ги реализираме.
На Атанасовден (18 януари) Диян поздравява Скатов, а това остава и последният им разговор преди фаталната атака на К2. Митев е на мнение, че има опити за омаловажаване на успехите на алпиниста. По думите му не е достойно да се коментират такива постижения и да се казва, че Скатов не е бил достатъчно подготвен.

"В много от случаите се е принуждавал да продава лично имущество, за да може да дофинансира и да замине на експедиция. Много обичаше живота. Наско неведнъж е казвал, че на първо място е да се върне жив и здрав. Няма как да се предполага, че е очаквал нещо лошо да се случи. Винаги с позитивна нагласа, вярва в успеха, но не на всяка цена", сподели Митев.

Полицаят се надява Наско да бъде запомнен като усмихнат човек, който обича природата и хората.

За последен път се видели няколко дни преди да замине за експедицията на К2. Скатов го поканил у дома си в Сливен. Подарил му последната си книга "Седемте континентални първенци". Хапнали вегански гозби. Атанас му казал, че е тренирал много - не само в планината, а и вкъщи... "Когато стана голямата трагедия, не ми се искаше да вярвам, че наистина е загинал. Много неща се изписаха и се изговориха. Аз бях и съм сигурен в едно: Наско беше подготвен, той безкрайно обичаше живота и не би жертвал живота, за да изкачи върха на всяка цена, сега… Той беше изключително отговорен. И безпределно верен на каузата си: природата. Предаде любовта си към планината на толкова много хора…Спокойно можем да кажем, че е един от днешните будители.