Гласуваме с машини в до 500 секции

Машинното гласуване ще се проведе в до 500 избирателни секции при изборите за президент и вицепрезидент през 2016 г. и при общите избори за общински съветници и кметове през 2015 г. Това предвиждат промените, приети окончателно при гласуването на Изборния кодекс. На тези избори машинното гласуване ще се провежда експериментално в до 500 секции, като резултатите от експерименталното машинно гласуване няма да се вземат предвид при определяне на резултатите от изборите от Централната избирателна комисия. В експерименталното машинно гласуване може да участва всеки избирател, независимо дали е гласувал на същите избори с хартиена бюлетина, предаде БТА. 

Предвидено е секциите за машинното гласуване да се определят от Централната избирателна комисия не по-късно от 5 дни от датата на насрочването на съответния вид избор. Самата ЦИК ще се избира от парламента в 15-дневен срок от влизането в сила на новите изборни правила. Мандатът на заварените членове на комисията ще бъде прекратен с встъпването в длъжност на новите. Депутатите решиха не по-късно от 55 дни преди произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент през 2014 г. ЦИК да приеме правилник, да създаде обществен съвет и обучително звено, да определи условията и реда за машинното гласуване, да утвърди образците на изборните книжа за европейските избори през 2014 г. и да ги обнародва в "Държавен вестник".

В същия срок ЦИК, съгласувано с Министерския съвет, ще трябва да определи условията и реда за изработването, доставката и съхранението на изборните книжа и материали, включително и за съхранението на техническите устройства за машинното гласуване.

В четиримесечен срок след влизането в сила на Изборния кодекс ЦИК трябва да утвърди образците на изборните книжа за всеки вид избор, с изключение на европейските през 2014 година. Частичните избори, за които към датата на влизането в сила на кодекса има обнародван указ на президента на републиката за насрочването им, ще се произвеждат по реда на отменения Изборен кодекс.

Неподписване на протокол от член на секционна избирателна комисия ще се глобява с 1000 лева. Ако отказът направи член на районна или общинска избирателна комисия, санкцията ще е 2000 лева.

Отказът за предоставяне на копие на протокол от страна на председател на секционна избирателна комисия се санкционира с глоба от 500 до 2000 лева. Същото нарушение, извършено от председател, заместник-председател или секретар на районна, съответно общинска избирателна комисия, се наказва с глоба от 800 до 3000 лева. Когато не се изпълни задължението за публикуване на протоколите на интернет-страницата на РИК и ОИК, председателят на съответната комисия се наказва с глоба от 800 до 3000 лева. При нарушение на изискването за премахване на агитационен материал на лицата, които представляват партията или инициативния комитет, или коалицията, се налага глоба от 1000 до 5000 лева. Нарушаването на забраната за поставяне на агитационен материал извън предизборната кампания се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а когато нарушението е извършено повторно, санкция ще в размер до 10 000 лева. За нарушения на общия размер на финансирането, на забраните, свързани с финансирането, и на изискването финансирането да се извършва по банков път се налага глоба от 3000 до 15 000 лева. Нарушаването на изискванията за финансиране и подпомагане на предизборната кампания ще се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лева. Нарушаването на изискването за обявяване на информацията за сключените договори от доставчиците на медийни услуги ще коства на нарушителите санкции от 2000 до 10 000 лева. Санкциите за нарушение на забраните за предизборна агитация са от 300 до 15 000 лева.

Според приетите текстове кметовете на райони, избрани от общинските съвети, ще продължат да изпълняват правомощията си до произвеждането на общи избори за общински съветници и за кметове.

По отношение на изборите за общински съветници се предвижда прагът за преференциалния вот при изборите за общински съветници да е 7%.

Кандидатите ще се подреждат според броя на получените преференции, като се започне с този, получил най-висок брой валидни предпочитания. Тези кандидати се изваждат от листата на съответната партия или коалиция и образуват списък А. Останалите в листата запазват първоначалното си подреждане и образуват списък Б. В кодекса беше записано още, че, когато избирателят не е отбелязал преференция за кандидат от листата, се зачита предпочитание за първия в листата.