Жельо Бойчев: Реформата на Москов ще доведе до хаос в здравните грижи

Реформата на Москов ще доведе до хаос в здравните грижи. Това заяви днес от парламентарната трибуна депутатът от БСП лява България Жельо Бойчев, който запозна народните представители с проекта за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет във връзка провала в сферата на здравеопазването.

Депутатите обсъждат вота на недоверие срещу правителството за здравната политика. Това е първият вот на недоверие към втория кабинет на премира Бойко Борисов. Той е подписан от депутате на БСП и ДПС, както и от двама независими народни избраници - Велизар Енчев и Георги Кадиев. Вотът на недоверие обаче не е подписан от депутата от ДПС Делян Пеевски.

Българските граждани и медицинското съсловие очакваха последователно проведена, разумна и ефективна здравна реформа, каза Бойчев. И продължи: през последната една година, правителството и министърът на здравеопазването приеха безпринципни и безцелни решения при липса на системен подход и това доведе до създаване на хаос в тази сфера. Както и до ограничаване на достъпа на гражданите до здравеопазване.

В платформите на четирите управляващи, разно-идеологически партии, в частта за здравеопазване, текстовете сочеха труден и невъзможен консенсус. Това е така, защото ефективни реформи по презумпция са възможни при ценностни сходства, се сочи в мотивите на вносителите на вота на недоверие. Промените в Закона за здравното осигуряване са в разрез с Конституцията, народни представители от пет политически сили сезираха Конституционния съд. Това са текстове, касаещи разделянето на пакета медицински услуги (основен и допълнителен-бел. а.), гарантирани на всеки здравноосигурен и дискриминацията по отношение на сумата здравни вноски, внасяна от различни категории граждани.

Промените в Закона за здравното осигуряване ще доведат до затруднен и дори ограничен достъп на пациентите до медицински услуги, включително дискриминация по диагнози, подчерта Бойчев. Ще се оформят листи на чакащите, а от там – ще се създадат предпоставки за корупционни практики, допълнителни плащания и финансов натиск върху пациентите на различни нива в системата.

Личните разходи за здраве у нас, съгласно последния доклад на Световна банка са 48,6%, при препоръка на Световната здравна организация те да бъдат под 20%. Това високо ниво на допълнителни плащания за здраве значително ограничава финансовата сигурност на населението, в резултат от което всяка година над 4% от населението обеднява.

И то при условие, че 47,8 % от българските граждани живеят в риск от бедност. Законът компрометира солидарния здравно-осигурителен модел. Държавата не изпълнява задълженията си да заплаща в пълен размер здравноосигурителните вноски на определени групи лица, което ще демотивира гражданите да се осигуряват.

Липсата на систематичен подход и хаотичният път от министерството на здравеопазването до парламента определи нерадостната съдба на Закона за лечебните заведения, се казва в мотивите. В сравнение с първоначалния вариант, финалният беше неразпознаваем – промениха се 2/3 от текстовете.

И този закон е атакуван в Конституционния съд заради няколко текста: първият - НЗОК самоволно да преценява с кои лечебни заведения да сключва договор, според критерии, спуснати от МЗ и вторият – съществуването и откриването на лечебни заведения и нови дейности в тях да става след преценка на комисията по здравната карта, по методика на МЗ. Това създава възможност за субективна преценка, респективно за корупция.

Освен двата споменати закона имаше и други псевдореформи, съответно - без нужната ползотворност или бъдеща ефективност от тях. Нарушават се конституционни права на гражданите (чл.52 от Конституцията на Република България), поставящи в опасност живота и здравето на хората. В резултат на наложените финансови ограничения ("фиксирани бюджети”) и неадекватното финансиране на системата се стигна до безпрецедентна невъзможност лечебните заведения да оказват медицинска помощ. Системата на здравеопазване е дестабилизирана. Амбицията на правителството, и най-вече на здравния министър, да приключи 2015 г. с нулев дефицит, заложиха проблеми в сектора.

 От една страна прехвърлените задължения на НЗОК от 2015 за 2016 г. натовариха сериозно сегашния бюджет. От друга страна задълженията на държавните и общинските болници достигнаха близо 500 млн. лв. Само 11 от общо 65 държавни болници са в добро икономическо състояние и нямат просрочени задължения. От останалите, 12 държавни болници са на загуба, а при 18 дружества - собственият капитал е спаднал под размера на вписания. При 22 държавни болници натрупаните дългове надхвърлят половината от капитала им и са в дълбок процес на декапитализация.

Извърши се обединение на столични болнични лечебни заведения без финансова и юридическа обосновка, като резултатът беше увеличаване на администрацията и нарастване на дълговете им. В стремежа си да демонстрира реформаторски устрем и показна креативност пред обществото, станахме свидетели на куп празни и неосъществени идеи, изречени от министъра на здравеопазването, някои от които се забравиха непосредствено след изричането им. Има нормативен хаос, противоречия и непоследователност в управленските решения и действия.

Самоцелно и некомпетентно се поставиха погрешни цели, изолирани от цялостната реформа. Фокусът беше върху проблемите основно на болничната помощ. Промените в закони, наредби и правилници се правеха без необходимите финансови и икономически обосновки и осигуряване, и без яснота относно резултатите. Хаотичните послания и решения доведоха до тежка дестабилизация на всички звена в системата, икономически поражения и силно напрежение между пациентите и медицинските специалисти. Всичко това демотивира и накърни достойнството на работещите в системата. Посочените проблеми лишават медицинските специалисти от възможността да изпълняват професионалните си ангажименти и в резултат е налице масово напускане на изградени специалисти, включително дори и от страната. Електронното здравеопазване, умишлено или не, остана само в стратегическите документи и медийните изяви на министъра.

Сключиха се обществени поръчки и консултантски договори със съмнителен резултат – за финансовото остойностяване на пакетите, анализа на спешната помощ, идеята за система на контрол чрез четци за лични карти, заменена вече с друга – тази за пръстовия идентификатор и т.н., и т.н.

Лекарствената политика през този период беше некомпетентна, а от там – и с безцелни и хаотични идеи, водещи до опорочаване на тази сфера. Имаше и такива предложения, за радост – неприети от Народното събрание, които щяха да задълбочат проблемите в тази област. Най-актуален е примерът с т.нар. "ценови коридор” при доплащането, който ще доведе до отпадането на над 400 лекарства от българския пазар.

Пациентите ще бъдат лишени от съответните лекарства и ще са принудени да ги плащат сами. Особено тежък и с категоричен негативен обществен отзвук беше скандалът с неправомерния внос на ваксините, "предназначени за Имунизационния календар на Република България”, според писмени уверения на министъра, от които по-късно се отрече.

Според Главна прокуратура има закононарушение с вноса на тези ваксини, а едната от тях се оказва с доказано опасно за здравето съдържание. Само това веднага налагаше подаване на оставка от страна на министъра на здравеопазването. Още в началото на мандата, министърът на здравеопазването използва убийствени за демокрацията думи. Нарече български граждани "скотове” и "популация” (за което е заведено дело срещу него в Комисията за защита от дискриминация).

Ако един министър не приема правовия ред, то той няма и право на публична длъжност и отговорност за решения. Когато си представител на демократична политическа сила и власт си длъжен да говориш коректно и да решаваш проблемите. Предложенията на здравния министър са свързани в доминиращата си част с груба национализация, а също – с командно-административни подходи (масови съкращения и уволнения на неудобни директори, но доказани професионалисти и назначаване на "правилните хора", имаше и много, и различни, обидни квалификации, изречени от министъра и т.н.).

Неутолимият стремеж за концентрация на власт се проектира във всички посоки. Фокусира се неполагаща се власт в ръцете на министъра чрез подмяна на законодателната функция на парламента, посредством уреждането на основни права на гражданите с подзаконови актове, вместо със закон, се казва в мотивите на вносителите.

Високомерното и арогантно поведение на министъра на здравеопазването, а също неговият безпардонен, популистки стил и некомпетентно управление, станаха възможни благодарение на подкрепата на цялото управляващо мнозинство, на правителството и най-вече на министър-председателя. Всеки, който гласува ЗА вота на недоверие към МС ще спре тази безумна и унищожителна политика към българското здравеопазване, заключи Жельо Бойчев.