Конституционният съд образува дело по искането на Цацаров за бюджета

Конституционният съд образува дело по искането на Сотир Цацаров. Вчера главният прокурор внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбата в Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 година, която ограничава бюджета на съдебната власт.

Докладчик по делото е съдия Пламен Киров, а самото дело е под № 3. Искането на главният прокурор се основава на тезата, че тази разпоредба противоречи на основополагащи норми от Глава първа на Конституцията на България, установяващи принципа на правовата държава и принципа на разделение на властите.

Оспорената разпоредба пряко се конфронтира и с конституционната норма, прогласяваща независимостта и бюджетната самостоятелност на съдебната власт, е посочено в мотивите." Конституционният съд в свои решения е дал ясни ориентири какви са конституционните стандарти за ефективно осигуряване на независимостта и бюджетната самостоятелност на съдебната власт при определяне на средствата за нейната издръжка. Бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и законодателната власт е длъжна да гарантира неговия обем и разпределение на кредите така, че да може съдебната власт ефективно да осъществява функциите си. Това се постига включително и чрез законовата възможност за компенсиране на недостига от наличностите по сметки от предходни години или с допълнителна субсидия от държавния бюджет", сочи Цацаров.

Законосъобразното функциониране на съдебната власт предполага разходи, които следват императивни норми от други закони, какъвто пример е разпоредбата на чл. 218, ал.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), която гласи, че основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. Нейното спазване изисква актуализации на възнагражденията в съдебната власт, каквито не са правени от 2012 г., поради недостиг на бюджет, е записано в мотивите.

Забраната за компенсиране на неизпълнените приходи от съдебна дейност със субсидия от централния бюджет създава допълнителни препятствия пред законосъобразното функциониране на съдебната власт, аргументира се Цацаров.

По мнението на главния прокурор всеки закон за държавния бюджет, който не гарантира средства за конституционно установени институции, е противоконституционен, тъй като се препятства дейността на тези институции.

В законите за държавните бюджети за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. е било закрепено правилото, че неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на наличностите по сметки от предходни години и изрично е било предвидено, че при недостиг на такива средства, неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебна власт задължително се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет. С тези закони са създадени допълнителни гаранции за изпълнение на приетия бюджет на съдебната власт и е била осигурена независимостта и бюджетната самостоятелност на съдебната власт, който подход е неоправдано изоставен със Закона за държавния бюджет от 2015 г.

"Когато някой иска повече пари, е нужна реформа. Ако няма резултат, прокуратурата трябва да се научи да работи по-добре с по-малко пари", коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (И.П.И) внесения от Цацаров иск за обявяването на бюджета за противоконституционен. Според Стайков подобни тези не може да са основание да се сезира Конституционния съд, тъй като такива искания биха могли да отправят и НЗОК, и НОЙ.

"Нужни са показатели за ефективност", заяви икономистът.

"Лошото е, че съдебната система няма ангажименти да осигури приходи, има само разходи, които правителството трябва да осигури", смята финансистът Стоян Александров. Той добави, че за целта са нужни законови промени.

"Съдебната система сама си прави бюджет и го внася, а правителството изготвя паралелен. После парламентът решава кой от двата бюджета да приеме", каза Александров. По думите му от 1990 г. има разминаване между исканията на ВСС и правителството и намеренията на прокуратурата не са изненада.