Условията, в които живеят европейците са различни в отделните държави членки на общността и понякога е трудно проблемите да бъдат обобщени.
Това става ясно от последното проучване на Евростат. Данните се отнасят за 2009 година.
Средно за ЕС, показват, че 42% от европейците живеят в апартамент, 34% живеят в самостоятелни къщи, а 23% - в кооперации.
16% от гражданите на ЕС живеят в пренаселени жилища, а на 18% се налага да преглътнат проблеми като течащ покрив или влага в жилищата си. 7% от европейците описват жилищата си като прекалено "мрачни", а 4% нямат тоалетна вътре в къщата си.
Данните за България са близки до средните за ЕС - 42% от населението живее в апартамент. В самостоятелни къщи обаче живеят 48% от нашите сънародници.
Според статистиката 24% от българите живеят в лошите хигиенни условия. За 47% от нашите съграждани жилищата са тесни за броя на членовете в домакинството.
Какво е положението в останалите държави от ЕС?
Апартаментите са широко разпространение в Латвия – 66% от населението живее в апартамент. Подобни жилища обаче не са типични само за страните от бившия комунистически блок – 65% от испанците живеят в апартаменти. Същото се отнася и за 58% от латвийците, 56% от гърците, както и 53% от чехите, германците и италианците.
В Словения болшинството граждани живеят в самостоятелни къщи – 69%. Висок е процентът в Унгария (68%), Румъния (61%) и Дания (58%). В кооперации пък живеят най-много холандци и британци – по 61% и в двете държави.
Пренаселените жилища са рядка гледка в Кипър. Там само 1% от населението определя жилището си като прекалено малко за членовете на домакинството. На обратния полюс пък е Латвия, където 58% от населението живее в пренаселени жилища.
Статистическата служба анализира и състоянието на жилищния фонд. От течащи покриви, влага и недостатъчно светлина се оплакват 5% от жителите на Финландия, 7% - на Словакия и Швеция. Най-висок е процентът на българите, които живеят в лоши хигиенни условия – 24% от населението.