Медийният пейзаж - предимно проправителствени публикации

Най-важните изводи от медийния мониторинг на седем всекидневника са, че в тях преобладават проправителствените публикации, което означава, че премиерът и управляващата партия се радват на изключителен медиен комфорт в навечерието на президентските и местните избори.   

От друга страна, кандидатите за президент не са носители на сериозен сблъсък помежду си и между тях практически няма идеологически разлики. Основната разлика между тях е отношението им към министър-председателя - "за" или "против". С това основните кандидати за президент не създават впечатление за еманципираност от партиите и статуквото.

Тези данни и оценки бяха представени от екипа на Фондация "Медийна демокрация", която обнародва актуална карта на медийните зависимости, както и последни данни за развитията в традиционните и новите медии около предизборната кампания за президентските и местните избори.

В пресклуба на БТА доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на Фондация "Медийна демокрация", посочи, че от екипа на Лабораторията за медиен мониторинг към фондацията са наблюдавали от традиционните медии 7 национални всекидневника - "Труд", "24 часа", "Стандарт", "Монитор", "Новинар", "Дневник" и "Сега". Наблюдението включва период от 6 месеца (между април и септември тази година).

В количествено отношение министър-председателят присъства масивно в тези вестници. Той е далеч напред по количество публикации сред всички политически лица. Доц. Спасов коментира, че "факторът "Борисов" рамкира предизборната кампания".

"Труд", "24 часа", "Стандарт" и "Монитор" отчетливо подкрепят Бойко Борисов и изразяват предимно положителни оценки за него. "Сега" минава на критични позиции спрямо властта и персонално към олицетворяващия тази власт - премиера. В контраст, при Сергей Станишев отрицателните оценки в тези вестници са 5 пъти повече от положителните. "Монитор" се откроява със своята стриктно проправителствена позиция.

В седемте наблюдавани вестника най-видим е кандидатът за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев. Но той заема едва 6 място по присъствие в тези вестници от политическите лица. Доц. Спасов коментира, че тримата основни кандидати за президент - Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин и Меглена Кунева, са влезли със задни позиции в кампанията, но това бързо се променяло в хода на кампанията.

Основният играч в настоящата предизборна кампания и в предстоящите избори отново е и ще бъде Бойко Борисов. По думите на Орлин Спасов изборите ще бъдат "за" или "против" Борисов и управлението на ГЕРБ.

Орлин Спасов коментира още, че на повърхността кампанията е скучна, но всъщност залогът е голям – доверието в правителството и властта като цяло.

Николета Димитрова, част от екипа на Лабораторията за медиен мониторинг, сподели наблюденията си върху новинарското онлайн пространство. По думите ѝ в навечерието на изборите в тези медии предизборната кампания е скучна. Няма сериозни политически противопоставяния. Новинарските сайтове се придържат към хроникьорско отразяване на кампанията.

По думите на Димитрова онлайн новинарските медии показват много силна зависимост от индивидуалните характери на кандидатите. Като неизбежно следствие, кандидатите за президент са много по-видими от кандидатите за местна власт. Представителите на управляващите и ГЕРБ са най-видими и тук, като Бойко Борисов отново е едноличен лидер по публикации и положително отношение.

София категорично доминира при отразяването на местните избори, посочи още Николета Димитрова. Областни центрове като Благоевград, Велико Търново, Шумен влизат в новините най-вече при посещение на известните политици и най-вече - премиера.

Николета Димитрова посочи, че темата за купуването на гласове се явява като "спасителна сламка" за журналистите от новинарските сайтове, но тя е започнала да се изчерпва. Димитрова направи този коментар във връзка с това, че онлайн журналистите не пишат задълбочени анализи за състоянието на българската политика и в частност за изборната кампания, а се ограничават до обикновеното хроникьорство и купуването на гласове се явява най-експлоатираната тема.    

Гергана Коцева от Лабораторията за медиен мониторинг посочи, че темата за кметските избори е неглижирана в онлайн пространството. Регионалните и локалните проблеми се изместват от националните проблеми. Според Коцева доста важна се е оказала партийната легитимация, за да се влезе в новините.

Това например е отчетливо видно при сравнение на медийното присъствие на Атанас Семов и Меглена Кунева. Кунева, макар и с повече шансове от Семов, е по-слабо отразена от Семов и то заради лидера на РЗС Яне Янев и неговата медийна активност. С това пада "жертва" равнопоставеността на кандидатите.

По думите на Силвия Петрова, която е анализирала присъствието на изборната кампания в лайфстайл медиите, огромна част от аудиторията предпочита да гледа на изборите като лайфстайл, което означава, че "опаковката" е също толкова важна, колкото и съдържанието – това е посланието на лайфстайл медиите.

Политика тук няма, загърбват се сериозните теми и политиката се представя като спектакъл. Например, на преден план излиза половата идентичност на кандидатите. Интересното е, че самите кандидати отказват да разкриват детайли от личния си живот. И се отличават рязко от народното излъчване на премиера. Единствено Меглена Кунева говори като домакиня и частно лице, коментира още Петрова.

Според Елена Колева пък кампаниите за президент и кметове са се смесили. И от гледище на политическата визуалност президентските избори доминират. И сякаш в надпреварата участват само Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин, респективно ГЕРБ и БСП - другите претенденти са малко или много неглижирани.

За кмет пък сякаш се борят само Йорданка Фандъкова и Георги Кадиев. Останалите се появяват спорадично. Положителен момент е, че карикатурите са безпощадни към кандидатите. Появяването пък на Огнян Донев, който е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и съсобственик на "Труд" и "24 часа", на публични места с представители на ГЕРБ е тревожен феномен. С този жест той недвусмислено е показал, че неговите медии всъщност подкрепят управляващите, каза още Елена Колева.

Във Facebook пък липсват сериозни призиви за гласуване, за разлика от изборите през 2009 г. Присъствието на Плевнелиев във Facebook е слабо – 4000 потребители го подкрепят. В социалната мрежа Светослав Витков е най-популярен сред всички кандидат-президенти.  

Блоговете на политиците са многократно по-малко от изборите през 2009 г. Към момента се поддържат редовно само десетина блога. Политиците вече не се опитват чрез собствените си блогове да стигнат до гражданите, а чрез популярните в интернет блогове на политическа тематика. Няма ярки образи, силни послания, кампанията е вяла, е мнението на блогърите.