Младежите в България са активни и отзивчиви

Годината 2011 е обявена за Европейска година на доброволчеството и в рамките й от ЕК подкрепят и финансират проекти, които да се реализират във всяка държава-членка. В България такъв проект се изпълнява от сдружение "Отворена младеж" и се казва "Бъди доброволец! ...чрез пътна безопасност".

Основната кампания в неговите рамки "Избери своя път" тече в момента в различни градове на страната, като стартира от София, премина през Перник, Видин и Монтана. Алкохолоочилата и симулаторът за шофиране след употребата на алкохол ще посетят и Враца, Благоевград, Кюстендил, Пазарджик Хасково и Кърджали.

За кампанията и как се организира от "Отворена младеж", как ги приемат българските граждани ни разказа председателят на сдружението Даниел Ванков.

Кампания "Избери своя път" в рамките на проект "Бъди доброволец! ...чрез пътна безопасност" се организира със съдействието на Министерство на здравеопазването и ще премине в 10 областни града. Какъв е фундаментът й?

Даниел Ванков: "Бъди доброволец – чрез пътна безопасност" е единственият проект в рамките на България, който тече в момента в различни градове на страната. Идеята му е да насърчи доброволчеството чрез всички възможни аспекти и на първо място доброволчеството сред младите хора.

След това целта е да ангажираме и държавните и общински институции. Успяхме да привлечем и такива като партньори като община Грамада, Министерство на здравеопазването. Привлякохме една малка и една голяма институция, за да се открои, образно казано, разликата между Давид и Голиат.

Идеята на кампанията е да предизвикаме инициативност и на местно ниво, дори и сред бизнеса, сред различни структури – общински и държавни, които се интересуват и имат полза от доброволчеството. Стремим се с кампании на местно ниво да открояваме ползите за гражданите по един интересен и атрактивен начин. При тази кампания интересното например е да видиш на трезво какво е да си пиян. Според отзивите, които имаме, смятаме, че засега се справяме добре. Хората приемат позитивно нещата, които вършим.

Могат ли да се откроят някакви основни разлики между кампаниите, които организирате, в големите и в малките градове?

Даниел Ванков: Кампанията следва една определена схема, която я прилагаме навсякъде и не я променяме. Така обаче се открояват разликите в работата, с различните общини. Най-общо казано – по-лесно се работи с малки общини, отколкото с големи.

Зависи обаче и от конкретната община, тъй като ако имаме изградени вече от преди контакти и нови инициативи, се правят по-лесно и сме приети по-радушно. Като пример мога да дам Пловдив, където нещата се случват много по-гладко, в сравнение с Бургас и най-вече - със София.

Като отидем в един по-малък град, където на хората по принцип не им се обръща чак толкова много внимание, както в големите градове, и те не са така пренаситени от кампании и инициативи, там ни приемат много радушно.

А какви са разлики в начина, по който се приемат от гражданите?

Даниел Ванков: В големите градове хората са наплашени от улични търговци, от хора, които им предлагат да си купят какво ли не и винаги самата работа е по-трудна. В началото като видят, че някой се опитва нещо да им каже и не го познават, подхождат с мнителност към доброволците. В такива случаи разчитаме на други, положителни ефекти.

Специално обмисляме кампаниите си да са красиви, визуално да привличат и да се виждат отдалече. Така постигаме ефекта на струпването на хора, което привлича още хора. Друг ефект, на който такива инициативи разчитат, е че са безплатни. Хората бързо разбират, че всъщност безплатно могат да изживеят някои интересни моменти, за които известно време ще си спомнят и ще научат нещо ново. Затова и в крайна сметка се получава добра кампания навсякъде.

Какви са отзивите на самите граждани за представянето на шофирането след употребата на алкохол? Как реагират те на този експеримент?

Даниел Ванков: Стараем се да поддържаме контакт с гражданите, след като минат на някои от инструментите, като повечето отзиви са позитивни. Някои дори са шокирани от симулацията. 85% от хората одобряват кампаниите – това поне са резултатите от предишни наши инициативи. Останалият процент - онези други 15%, те най-често започват да се оправдават, въпреки че не са направили нищо.

Обикновено те казват, че симулацията е изкуствена, че тяхната кола няма да се държи по този начин на пътя, което е напълно нормално като обяснение. Има и хора, които ни обясняват, че могат да изпият две-три бири и да седнат зад волана и да шофират съвсем нормално. Принцип е, че ние и нашите доброволци не спорим и не противоречим на хората. Всеки един може да шофира след употреба на алкохол - това е личен избор.

Нашата цел е да им покажем малката разлика на това да шофираш преди и след употребата на алкохол. Специално това се вижда на симулатора, който измерва тази разлика и я показва в цифри.

Сдружение "Отворена младеж" работи с доброволци. Какъв е принципът на набиране?

Даниел Ванков: При всяка кампания принципът на набиране е различен. Специално при кампанията "Избери своя път" работим съвместно с регионалните здравни инспекции. Те на място ни помагат да изберем правилните доброволци сред младежите от съответния град.

Ние държим да работим с доброволци – хора, които работят напълно безвъзмездно – и те да са от мястото, където ще се проведе кампанията. Това изискване е не само, защото ръководителите не могат да присъстват във всички градове. По този начин оставяме и жив спомен на място за инициативите и работата ни, и потенциални последователи. Така се получава по-дългосрочно въздействие, за да съумеят доброволците да мултиплицират това, което са научили в нашите кампании.

Какви изисквания има, за да се включи човек на доброволен принцип?

Даниел Ванков: При ангажирането на доброволци има често изискване за възраст – те трябва да са млади хора, най-добре между 18 и 25 г., но понякога има и по-голям толеранс - между 16 и 30-годишни. Изискването за възраст е заради самата същност на кампаниите – те са насочени към младежи и използваме метода "връстници общуват с връстници". Когато някой на твоята възраст ти каже нещо, ти си много по-склонен да го приемеш, отколкото когато например някой възрастен професор ти развива същата теория. Професорът може да има много по-силни доводи, но когато човек говори на твоя собствен език, го разбираш много по-лесно.

Минават ли доброволците през някакво обучение?

Даниел Ванков: Всички доброволци преминават през обучение. Денят преди самата кампания е посветен само на доброволците – тогава им се обясняват целите на кампанията, какво ще вършат, показваме им различните аспекти, обясняваме им какво може да се случи по време на кампанията – както позитивното, така и негативното. И то не, защото то се случва често, но каквото и да стане, то може да има голямо въздействие върху психиката на доброволеца.

Например, ако той срещне един простак на пътя и съответният човек се отнесе недостатъчно културно с доброволеца, той може да го приеме много лично, дори и да се депресира. Може и да реши, че не иска да участва повече, защото се е засегнал.

Такова отношение не трябва да се приема лично. Затова по време на обучението на доброволеца им се обяснява как трябва да се отнасят към негативно и дори грубо отношение, така че да не обръщат внимание на крайни реакции.

А често ли доброволецът среща неприязън и негативизъм?

Даниел Ванков: Всъщност един значителен процент от хората, които срещаме, са точно такива. Може самите хора да не са толкова лоши. Да - бързат, да - не им е добре, да - имат си техните лични проблеми! Затова важна е частта за психологическата подготовка на доброволеца.

В подготовката на доброволеца също влиза и запознаване с всички инструменти и помощни средства, които се използват в кампанията. Доброволците трябва да ги разгледат и да ги изпробват, за да видят реално как се отразяват на самите тях. Така, те могат да обясняват на гражданите и същевременно няма да им е прекалено любопитно на следващия ден, защото вече са изпробвали всичко.

Има ли достатъчно доброволци в България? Срещате ли трудности при набирането на достатъчно хора?

Даниел Ванков: Според мен има достатъчно доброволци. Въпросът е дали е избран правилния път, за да се стигне до тях. Като цяло на младежите им се прави нещо интересно и различно, учат им се нови неща. Въпросът е да стигнеш до точните хора. Естествено, това невинаги се получава. Истината е, че сме имали и проблеми с намирането на хора, но понякога е имало и много по-голямо струпване на желаещи, много повече, отколкото ни е било необходимо. Всяка кампания се оказва строго индивидуална.

Може ли да се направи някаква разлика между начина, по който се набират доброволци в големите и в малките градове.

Даниел Ванков: Честно казано, не. Тези младежи, които са активни на място, те се знаят. В повечето случаи те помежду си също се познават. И набирането на доброволци става главно от тази група отзивчиви младежи. Истината е, че не може да се вземе някой, който е напълно незаинтересуван от нищо или се интересува само от личните си дела. Това е важно, тъй като доброволецът стои с нас цял ден, а не минава само за 20 минути или за един час и си тръгва.

Ако обаче организациите използват правилния начин, нямат проблем с набирането на доброволци. Въпросът е да избере правилно канала, по който да стигне до тях. В по-малките градове активните младежи се познават дори и от общинските структури, от наши партньорски организации също, от институции като здравна инспекция. Въпросът е да се тръгне от правилната изходна точка.

За всяка една кампания ли се набират хора поотделно?

Даниел Ванков: Да, във всяка инициатива има различни доброволци и при всяка кампания важат различни изисквания. Например - в тази, която върви в момента, нашето изискване е да можем да разчитаме на 10 човека във всеки град. Това е съобразено с инструментите, които използваме и информацията, която разпространяваме.

Доброволците са разпределени. Един седи на симулатора, друг отговаря за очилата, трети работи с  компютър, следващият пък записва гражданите, които са минали. Някой прави анкета. Останалите раздават листовки и картички. За да е интересно за всички, даваме възможност да не се специализират тясно, а да се въртят, да вършат различни неща, за да не им става скучно.

Смятате ли, че работата ви всъщност отрича едно разпространено в обществото мнение, че младото поколение в България е апатично, незаинтересувано от нищо и в голяма степен комерсиално и отхвърлящо благородните каузи.

Даниел Ванков: О, да, отричам. Тази оценка се отнася само за една част от младежите, дори - малка част от младежите. Не всички младежи са такива, не може да ги слагаме под общ знаменател. Според мен тези, които се опитват да стигнат до такива младежи, не го правят по правилния начин.

Именно тук работи ефектът на поколенията и работата с младежи. На всеки му е неприятно някой да дойде и да му набива канчето с някакви постулати. Друго е да дойде негов връстник и да му каже "Ей, виждал ли си такива очила – те са редки и скъпи, но сега можеш да ги пробваш безплатно".

Тук апатия няма – на младите им става интересно, те пробват, става им забавно, връщат се обратно и искат пак да седнат на симулатора, викат и свои приятели. Тогава и те слушат това, което им обясняваме за алкохола. Това е един доста по-практичен начин да се стигне до младите хора. Затова и казвам, че те в никакъв случай не са апатични, не са незаинтересувани.

А работите ли с българското училище - това е в крайна сметка структурата, която покрива цяла България и то точно младежите?

Даниел Ванков: Ние работим с министерството, но работата там е в значителна степен институционализирана. Това, което се опитваме да направим и се надявам да успеем, е тези обучителни модули за пътна безопасност, които сме изградили. На принципа на неформалното образование бихме искали те да влязат като час в училище. Някои от модулите са напълно приложими за един учебен час.

Има обаче доста пречки пред работата ни с такива институции. Естествено въпросът е и кой плаща за цялата работа, откъде се взимат сертификати и разрешения? Стои дори и въпросът – ако отидем на едно място, защо не сме отишли на друго?

В момента се опитваме да покажем на хората този тип работа и да отидем в училищата, в които шофьорската книжка се получава като част от образователния процес. Засега действаме кампанийно, но с различен срок – от един ден или вечер до кампании, които текат и месец. Но такава е и практиката в България, като цяло – в училище няма практика външни хора да влизат в часовете, да обясняват неща, за които учителите не са компетентни. Образователната система е малко затворена, затова и може би малко по-бавно се случват нещата, отколкото ни се иска на нас.

Как кампанията за пътна безопасност протича в другите европейски страни?

Даниел Ванков: Кампанията в нейния сегашен вид е уникална за България. Проектът, който сме написали, е специално за България и се различава от това, което правят другите. Разбира се, подобни кампании протичат, с голям успех там, където те се правят и то по правилния начин.

Например, в Белгия организациите са много по-напреднали, защото работят много по-отдавна и, защото държава има други принципи на функциониране. Там, ако някоя община, полицейски участък или училище отделят по един или повече тематични дни, те задължително канят и неправителствена организация. Съответно за това им се заплаща.

Някой от европейските ни партньори имат целогодишни кампании и много от тях се оплакват от прекалено голям интерес и изключителна натовареност. От друга страна в Унгария организациите работят кампанийно като нас.

Поддържате връзки и в момента сте представител на България в Европейския младежки форум за пътна безопасност. Лесно ли се работи с европейските организации?

Даниел Ванков: Организациите са като хората – има такива, с които се работи добре, и други – с които се работи не толкова добре. Такива, с които се работи леко, ние ги избираме на първо място за наши партньори. Това е естествено. Трудностите, когато ги има в диалога, се обуславят от културни различия, а понякога дори и от езикови компетентности.

"Отворена младеж" работи изключително добре с организации от Белгия и Унгария, има и други организации, с които се работи добре, но комуникацията е по-бавна. Като цяло обаче тези, които участват в Европейския младежки форум за пътна безопасност и са във форума от повече от една година, са доста напредничави и имаме доста сходни дейности, защото обменяме непрекъснато опит. Ако някъде една кампания протече добре и се приеме добре, тя често се прехвърля и в друга държава.