Ни крачка напред по пенсионната форма

Плавно нарастване на възрастта за пенсиониране за третата масова категория труд с цел да достигане 65 години за мъжете през 2029 г. и 65 г. за жените през 2037 г. Това предлага вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин, предаде БТА.

След първата среща по обсъждането на пенсионната реформа Калфин призна, че то е посрещнато със смесени чувства от някои социални партньори.

Калфин предлага първите две години възрастта за пенсиониране на мъжете да расте с по два месеца, а след това с по месец на година. Възрастта за пенсиониране на жените ще расте с по два месеца на година до 2029 година, а от 2030 година започва да расте с по три месеца, за да достигне 65 години през 2037 година. Министърът предлага да се даде възможност за отпускане на намалена пенсия на хората, на които не достигат до 12 месеца възраст, като пенсията се намалява с по 0.4 на сто за всеки месец недостигаща възраст.

Вариантът предвижда увеличаване на възрастта за пенсиониране на мъжете, работещи в условията на първа категория труд до достигането на 57 годишна възраст, а за работещите в условията на 2-ра категория труд - до 62 години.

Предлага се възрастта за пенсиониране на жените да се увеличава с по 4 месеца на година до достигането на 57 годишна възраст за работещите в условията на 1-ва категория труд и до - 62 годишна възраст за работещите в условията на 2-ра категория труд през 2043 година. Екипът на социалния министър предлага осигурителната вноска да нарасне за период от 12 години общо с 4,5 процента, като предложението е вноската за фонд "Пенсии" да расте с 0,5 процентни пункта през година.

За годината, в която вноската за фонд пенсии не расте, с 0,2 процентни пункта да се увеличава вноската за фонд "Безработица".

По думите на Калфин ефектът от плавното нарастване на вноската за фонд "Пенсии" от 17,8 на сто на 21,3 на сто и за фонд "Безработица" от едно на сто на две на сто ще даде допълнителни приходи в НОИ в размер на около 1,1 млрд. лв. до 2027 г., а годишно приходите ще бъдат 200 млн. лв. повече.

Калфин обясни, че предвиденото увеличение на осигурителната вноска означава, че работодател, който осигурява на 1000 лева, през следващата година ще внася три лева месечно повече, а увеличението за работника е два лева месечно.

По думите на социалния министър работодателите са били против предложението, синдикатите са одобрили вариант за нарастване на вноската, а депутатите са имали "смесена позиция".

Социалните партньори не са стигнали и до обща позиция за максималния осигурителен доход. Имало е предложение от страна на бизнеса нарастването му да бъде обвързано със средния осигурителен доход, а не с минималната работна заплата. Предложението на социалния министър е максималният месечен размер на осигурителния доход да се установи от първи януари 2016 година на 8 - 10 минимални работни заплати (МРЗ), след приемането на обективни критерии за определянето и изменението на МРЗ.

В предложенията за промени в осигуряването на земеделските производители и тютюнопроизводителите се предвижда повишаване размера на минималния осигурителен доход до достигане на размерите, определени за самоосигуряващите се.

Според Калфин по нито един параметър на пенсионната система няма единодушие, но дебатът, който се води от петнайсет години, вече трябва да доведе до дългосрочна визия.

"Проблемът за пенсионните фондове, за пенсионирането на военни, както и за ТЕЛК-овете и пенсионирането по болест ще бъдат обсъдени допълнително със заинтересованите страни", каза Калфин.