Обичаи и традиции на Възкресение

Христос Воскресе! Какви са символите на Великден и как празнуваме един от най-големите празници в църковния календар?

Яйцето е символ на жизненото начало и обновителните процеси в природата. В много митологии присъства идеята, че светът е създаден от яйце, затова то олицетворява Вселената. Първото яйце винаги се боядисва в червен цвят. Според една легенда, когато Божията майка отишла в Рим, посрещайки императора, тя му подарила червено яйце – символ на Христовата кръв.

Стопанката на къщата натърква бузките на децата с първото червено яйце и рисува кръст на челата им, за да са здрави и румени през цялата година.

След това яйцето се поставя пред икона - най-често на Дева Мария. По този начин се смята, че домът ще бъде закрилян от нея през годината. На следващата годината, оставеното пред иконата яйце, се чупи и ако не е развалено, всички в дома ще се радват на здраве и благополучие.

Сладки хлябове, подобни на козунака, с мед, стафиди и орехи са били приготвяни още от древните египтяни, гърци и римляни. Според българските обичаи почти всеки празник се почита с обреден хляб. Такъв е и козунакът, който обаче навлиза като традиция едва в началото на XVIII век.

Кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец, козунак, са обредни хлябове, предназначени за различни празници, но обединени от едно – всички те символизират "Тялото Христово". В нашата религия е влязъл от еврейската религия като символ на благоразположението и плодовитостта.

Козунаците, както и всички видове хляб, не се режат, а се чупят, защото се вярва, че хлябът има душа.

Жертвеното агне е старозаветен атрибут, но Иисус е приеман като Агнец Божи, а в раннохристиянската иконография понякога е изобразяван като агне, което св. Йоан Кръстител сочи с ръка.

Във или извън канона агнешкото традиционно присъства в менюто на българина в първия ден на Възкресение, след края на дългите пости.

В по-старите времена на българската трапеза е присъствала варена кокошка, пиле или друга птица, а агнето се е колело чак на Гергьовден.