През 2016 г. в България може да се въведе базов доход за бедните

През 2016 г. в България може да стартира пилотен проект за базовия доход. Това съобщи председателят на Съюза на икономистите в България проф. Кръстьо Петков.

Базовият доход означава държавата да осигурява определена месечна сума за отделен човек. Едни анализатори го наричат универсален, защото, ако бъде въведен ще се отнася за всеки гражданин, независимо в коя държава на ЕС живее. И независимо какво е неговото занятие и статут. Има опция, че той трябва да се отнася и за децата. Други наричат базовия доход безусловен, защото не зависи от материалното положение на човека, обяснява проф. Петков за БГНЕС.

Той уточнява, че няма единно мнение каква трябва да бъде сумата. "Този, който се ангажира с точна цифра и каже, че трябва да е, примерно, 200 лв. или 400 лв. ще сбърка, защото отговорът зависи от БВП, от жизненото равнище на съответната държава", обясни експертът. И допълва, че базовият доход не може да е еднакъв за всички страни-членки на ЕС, а няма как и да е задължителен.

"По един начин ще бъде решен въпросът в Швейцария, по друг начин - в Чехия, по трети - в България и Румъния. Но ще има един задължителен минимален праг, т.нар. социален под, под който не може да спада сумата. За да могат основните човешки потребности и нужди да бъдат задоволявани", обяснява проф. Петков.

"Това не значи, че доходът ще е на равнището на минималната работна заплата, защото в някои страни тя държи хората под линията на бедността. Целта на базовия доход е да няма граждани, които да живеят в мизерия. Другият търсен ефект е да се подкрепи потреблението. Защото всички експерименти дотук показват, че когато дадеш на хората пари кеш, те в голяма степен ги заделят за основните си потребности, необходими всеки ден - за храна, облекло, училище за децата и т.н", допълва председателят на Съюза на икономистите.

Според него изпълнението на този порект в България не може да стане само с усилията и ресурсите на българската държава. Това ще стане с много силната подкрепа на държави, които се интересуват какво се случва у нас - Швейцария, Холандия и Германия. Тези страни вече декларираха готовност да работим заедно и част от средствата да дойдат от тях. Друга част от парите ще бъдат осигурени от европейските програми, а третата, най-голяма част - заделена от българския бюджет, така както се случи в Бразилия и други държави. Европейските средства ще се дадат не защото сме най-бедните, а защото нашите граждани трябва да живеят така, че да не се притесняват, че са в Европа, уточнява проф. Петков.

Той споделя, че в Марибор Словения наскоро се е провел форум за намаляване на неравенството в ЕС. На него България е споменавана многократно като най-бедната и страната с най-голямо неравенство в Европа. Оттук по съвсем естествен начин се констатира, че ако някъде трябва да започне пилотен проект по този проблем, макар и с ограничен периметър, това на първо място трябва да е България и няколко други държави в Югоизточна Европа, споделя експертът и допълва: Когато се говори за промяна в политиката на доходите и за смяна на разпределителния модел на данъци, на формиране на заплати и социални плащания, засега се има предвид ЕС. Защото там могат да се въведат някакви регулации. Никой вече не казва, че базовият доход е утопия, че той е нереалистичен - въпросът е кога и къде от теорията, от различните модели ще се отиде към реализацията му.

Концепцията за базовия доход все още се намира във фазата на дискусиите и обсъжданията. Никой в Европа не я е въвел още. Но в други държави по света, като Бразилия и Индия, както и в някои африкански страни, той се прилага в специфичен вариант - като финансова подкрепа за бедните граждани и семейства. Все пак, когато се дават примери на преден план излизат две общности, където е въведен подобен дивидент: Норвегия, в която е създаден национален фонд на базата на приходите от добива и продажбата на нефт и газ, и щата Аляска. Става дума не за частни фондове, а за държавен ресурс.

Има много опоненти на базовия доход, особено у нас - от средите на неолибералния спектър. Някои от тях чисто идеологически го наричат връщане на комунизма - с разпределението тип "на всекиму според потребностите". Други смятат, че това е финансово невъзможно, трети се опасяват, че така ще се поддържа социалния мързел на хората - "няма да работят, ще лежат и ще получават пари". Искам да им кажа: не друг, а Фридрих Хайек и Милтън Фридман - най-известните икономисти на консервативното течение са имали положително отношение към тази идея. Въпросът е да се разработи механизма и модела за нейното прилагане,  обобщава проф. Петков.