Проф. Константинов: В Конституцията има дефекти, касаещи изборите

Няма никакъв начин в България да се прави политика извън партиите, а те всъщност контролират нещата чрез партийните листи. Това коментира математикът проф. Михаил Константинов при откриването на Първата национална конференция по изборни системи, която се провежда с медийното партньорство на iNews.

Първата национална конференция по изборни експерти събира експерти по избори, социолози и политолози. Акцент на първия ден от конференция, която продължава три дни - петък (2 ноември), събота (3 ноември) и неделя (4 ноември), е провеждането на референдумите, а утре ще бъдат обсъдени въпроси за изборите.

При пропорционалната избирателна система от изключително значение са партийните елити, обясни Константинов. Изборната система в една държава в най-голяма степен определя нейния политически характер, начина на развитие и др.

Според него системата не е лоша, нито кой знае колко добра, но вероятно ще се запази дълги години напред. Проф. Михаил Константинов е на мнение, че в Конституцията, приета на 12 юли 1991 година, са заложени много дефекти по отношение на процедурите, касаещи изборния процес.

Като един от основните конституционни дефекти, от който ние вече страдаме, проф. Константинов очерта до 50-месечният цикъл на произвеждане на парламентарните избори. Той коментира, че в нормалните държави този цикъл трае 48 месеца. Това е естествено, тъй като толкова е и мандатът на един парламент.

В този смисъл проф. Михаил Константинов даде Германия, където в един и същи ден свършва мандатът на стария парламент и полагат клетва новите депутати. "Сегашната Конституция това не го позволява", добави той.

Социологът Юлий Павлов коментира мажоритарния елемент, приложен на последните парламентарни избори. Според него мажоритарните едномандатни райони са противоконституционни.

Асоциацията по изборни системи предлага и други промени в основния държавен закон. Част от тях касаят референдумите и по-точно оспорването им пред административните съдилища.

Според проф. Константинов Конституционният съд не може сам да извърши съдебно дирене, докато административните съдилища притежават този капацитет.

Експертът по изборни системи Димитър Димитров обаче е на противоположно мнение. Според него административните съдилища са не по-малко политически зависими. Димитров не смята, че промените в Конституцията ще бъдат постигнати чрез общо политическо съгласие.

По негово мнение те се осъществяват предимно чрез външни авторитети или поставяне на условие и не могат да се постигнат като "продукт на вътрешния разум". "Досега имаме две поправки и спокойно можем да ги кръстим поправките "Ферхойген" и "Оли Рен".

Този референдум е подготовка за парламентарните избори, пък смята социологът Юлий Павлов. Той посочи, че в Закона за референдумите има един много важен праг и той е 20-процентовото участие на регистрираните избиратели.

"Колкото и да са раздути избирателните списъци, да вземем грубо около 7 млн. души – 20% са 1,4 млн. души", обясни той, като прогнозира подобно участие в допитването на 27 януари. В такъв случай Народното събрание се задължава да разгледа въпроса, без да има задължение да последва решението на участниците.

"Много е важно каква ще бъде позицията на ГЕРБ. Тяхната позиция за "Белене" е направила един кръг от 360 градуса", посочи той.

Математикът проф. Михаил Константинов смята, че и първоначалният въпрос в референдума на БСП и преработеният на ГЕРБ не пораждат нищо. По една проста причина – и сегашното, и следващите правителства нямат необходимите милиарди левове за изграждането на АЕЦ-а.

Експертът по изборни системи Димитър Димитров коментира, че референдумът е замислен така, че да предизвика "телешки възторг".

Той също разкритикува условността на въпроса за допитването и го оприличи на въпрос от типа: "Искате ли да управлява ГЕРБ чрез коалиция с независими депутати от "Атака" и РЗС". Димитров подчерта, че няма пазар за тока, който евентуално ще произвежда. "България изнася само за Сърбия, Македония и Косово и 10% летят във въздуха", подчерта Димитър Димитров.