Родителският кооператив - семейство от семейства

В последните няколко години родителските кооперативи започват да се роят. Алтернативната на детските градини форма да си отгледаш детето привлича все повече и повече родители. Миналата седмица обаче тези родители организираха и първия си протест - против задължителната предучилищна подготовка от 4-ри годишна възраст, както и срещу непризнаването от министерството на образованието и от проектозакона на различни от държавната форми на обучение на децата.

За мотивите на една майка да създаде и да се включи в родителски кооператив, разговаряме с Мария Трифонова.

Какво те заведе в родителски кооператив?

- Моите племенници са отглеждани в родителски кооператив в САЩ. Разказите за начина, по който децата се отглеждат и възпитават там, изключително ме заинтригуваха и така, когато синът ми беше още бебе започнах да търся подобна форма и в България. С радост установих, че родителски кооперативи съществуват, някои от тях и от няколко години вече. Когато започнах да ги посещавам и да се срещам с децата и родителите в тях, установих, че там цари пълна хармония - нямаше писъци, ревове, недоволство, децата се отглеждаха в много близка до семейната обстановка, в изключително позитивна атмосфера, техните таланти се търсеха целеносочено и се стимулираха индивидуално. Станах още по-убедена, че това е мястото, в което исках моето да расте. И започнах да търся съмишленици, с които да създадем едно ново семейство от семейства. Няколко месеца по-късно след много труд, вложени средства, енергия, идеи и любов, нашият родителски кооператив беше реалност.

Как го откри – интернет, други родители, съседи?

- Първоначално се свързах с приятели, които намираха идеята за страхотна, но когато тя трябваше да бъде реализирана, се оказа, че не всеки от тях е готов да отдели толкова много от личното си време и енергия. Истината е, че най-голямото предизвикателство е да се намерят съмишленици, защото родителският кооператив е това, което родителите правят от него, той няма как да се получи, ако има само 1-2 активни родители. Семействата, които създават и се включват в родителски кооператив трябва да са много активни и да вярват в идеи, да са готови на известни компромиси и същевременно да имат ясна визия затова как детето им да бъде отглеждано и към какви крайни резултати се стремят. Някак си успяхме да се съберем една група родители, които сме доста различни един от друг, но както се различаваме доста в начина ни на живот, но споделяме общи ценности по отношението на възпитанието на нашите деца си.

На колко години е детето ти и от кога сте част от този кооператив?

- Детето ми е на година и половина, то е най-малко в групата. Кооперативът ни е новосформиран, съществува от три месеца. Не мога да си представя, че ще пусна детето си в институция преди да навърши 5 години.

Какви са ангажиментите ти – твоите и/или на твоя съпруг в кооператива?

- Семейството ми приготвя храна веднъж седмично според списък с доставчици на био продукти и разписани предварително правила за приготвяне на здравословна храна. Веднъж в месеца поемаме смяна за почистване и пазаруване. Прекарвам и по няколко часа дневно в кооператива, като помагам на учителката със заниманията. Голяма част от ангажиментите ми са свързани и с организационни ангажименти, комуникация с външни лица, участие в Асоциацията на родителските кооперативи. Всичко това ме кара да се чувствам изключително щастлива и активна част от ежедневието на детето ми.

Финансово участието на едно семейство в родителски кооператив как се калкулира?

- Нямаме цена или такса, всички разходи на кооператива са прозрачни и се делят от семействата по равно. Целта ни е разходите на месец да не надвишават 400 лв на семейство, предвид това, че разходите за отопление в момента са високи, предвид също и това, че ежедневно се провеждат занимания от външни учители - музикални, чуждоезикови занимания, ателиета и посещение от психолог.

Как протича един ден на детето ти там? Колко голяма е групата и какви са заниманията?

- В момента групата се състои от 6 деца, като максималният им брой ще е не повече от 8. Възрастта им е от 2 до 2 год. и 8 месеца (моето дете е единственото на година и половина). Децата започват деня с гимнастика, планирани занимания от 10 до 11 часа (като за всеки ден от седмицата си има специално занимание: музикални, майсторилница с естествени материали по Валдорфската педагогика, "ден на изследователя”, кулинарни занимания, ролеви игри, при които децата разиграват ситуации от тяхното ежедневие. Имаме и занимания на английски език. Опитваме се да рециклираме материали и децата да се учат да правят "от нищо нещо”. Ежедневно играят навън в двора, дори и в най-студените дни прекарват поне по 30 мин. Следобед има четене на приказки, а след следобедния сън следват свободни игри.

Условията в кооператива на битово ниво задоволяват ли те?

- Условията в кооператива на битово ниво се определят от самите родители. Помещаваме се в просторен етаж от къща с двор, с обособени стаи за сън, за учебни занимания, стаи за игра.

Как се осъществява подборът на персонала и каква е представата ти за учителката на твоето дете?

- Водещо при избора ни на учител е неговата същност. Търсим балансирана личност, с отношение към децата, природата, здравословния начин на живот. Държим на ненасилствената комуникация и приемането на децата като индивидуални личности. Учителят е харизматична личност за децата, той ги учи като дава добър пример, като печели тяхното доверие и симпатия, поради което те му подражават. От голямо значение е учителят да комуникира активно не само с децата, а и с техните родители, така че комуникативните му способности са от голямо значение. В момента в кооператива с децата се занимава учителка, която изучава магистратура по педагогика и е завършила курс по метода Монтесори. От следващия месец по няколко часа дневно ще ни посещава психолог, с дългогодишен опит с деца в предучилищна възраст, който е практикувал и арт-терапия и психодрама. Ежеседмично ни посещава и водят занимания музикален учител, както и такъв обучен по Валдорфската педагогика.

Как би отговорила на твърдението, че с деца трябва да се занимават само обучени специалисти със съответната специалност във висше учебно заведение?

- Ние в повечето случаи търсим такива учители, но след първоначални ни разговори с тях, установяваме, че всъщност образованието им не е достатъчно. А от многото интервюта с учители, работили дълги години в системата, съм установила, че те в повечето случаи не разбират идеята на родителския кооператив.

Работи ли се по някаква програма, която е предварително съгласувана с родителите?

- Да, учителите подготвят седмична програма, на всеки две седмици се провеждат родителски срещи, а комуникацията с родителите е ежедневна

Не те ли притеснява факта, че в кооператива няма медицинско лице?

- Не, това не ме притеснява. В момента, в който учителят прецени, че детето не се чувства добре, се свърза с неговия родител (в случай, че той не е в кооператива). В момента се опитваме да организираме курс за учителите ни за първа помощ, въпреки че някой от тях вече са минали такъв.

Детето ти контактува ли с други деца – от квартала например или такива, които посещават държавни детски градини. Има ли проблем със социализацията – аргумент, с който се защитава проектозакона за предучилищната подготовка от 5, а и от 4-ри години и надолу години?

- Да, аз съм много контактна личност, имам много приятели с по-малки и по-големи деца. Събота и неделя ние често се срещаме с тях. Детето ми няма никакъв проблем със социализацията, напротив то много често знае, как да постъпи, когато между децата възникне конфликт (на пример за играчки). В среда с непознати деца, той без да се срамува се включва в тяхната игра. Това, което го смущава обаче, е когато децата удрят или крещят. Много от родителите оправдават такова поведение с това, че всички деца в детската градина го правят. Ние не намираме това за нормално и работим активно, за да се научат децата да се справят в конфликтни ситуации по между си без да посягат или да бъдат агресивни.

Накъде след родителския кооператив – предстои предучилищна, а после и първи клас?

- Аз не съм напълно против системата. Тя си има своите плюсове и минуси. След родителския кооператив, разбира се детето ми ще започне да посещава училище, но според мен първите 5 година са много важни за сформирането на личността на детето и е редно, то да е възможно най-близко до семейната среда, да му се даде шанс да се научи да взима само решения. Ако аз като родител съм се справила добре с тази задача, мисля, че по-нататък детето ми няма да има проблеми, дори предвид минусите на системата.