Само 11% от заетите в сектор "Земеделие" участват в осигурителната система. Минималният праг за осигуряване на земеделските производители и тютюнопроизводители в момента е 240 лв. Осигуряването върху такъв доход не гарантира на земеделците и минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, независимо че държавата им го гарантира при пенсиониране, стана ясно на конференция за корпоративната социална отговорност за по-добро земеделие и качествена заетост в отрасъла.
Независимо, че фермерите получават над 7 млрд. лв. за българското земеделие с европейски средства, национални схеми и доплащания в периода след 2007 г., секторът не успя да преодолее основните си структурни недостатъци и това не доведе до никакво отражение върху заетостта и доходите на работещите в него, отчетоха от Федерацията. В отрасъла повечето хора работят на временен трудов договор - в зависимост от кампанийната работа.
Те представляват голям процент от сезонните работници в сектора. Статистиката сочи, че в селските райони живеят 2,85 млн. души, което е 39% от населението на страната. Общо 231 селски общини са обект на подпомагане по Програмата за развитие на селските райони. Основният проблем в селските райони е високото ниво на дългосрочната безработица.
В същото време е изключително трудно намирането на квалифицирани работници. Средната работна заплата в отрасъла е до 77% по-ниска спрямо останалите сектори. Спадът в производителността на труда достига до 30,2% от средната производителност на труда. От ФНСЗ предложиха становище за преразглеждане осигурителния режим на сезонните работници за риска "безработица" в отрасъл "Земеделие".
Освен това от федерацията настояват за изграждане на единна система за регистриране и отчитане на всички заети в селското стопанство на пълен работен ден, изцяло занимаващи се със земеделска дейност и тези, които са сезонни работници.
Наблюденията от приложимостта на механизмите на ОСП - подпомагането с директни плащания в изминалите четири години показват, че 78% от финансовите средства се усвояват от едва 3,4% от земеделските производители, а дребните земеделски производители - зеленчукопроизводители, животновъди, картофопроизводители и пр., които представляват голяма част от производителите, са оставени на втори план и се лишават от полагащите им се средства. Диференциацията между едрите и дребни стопанства задълбочава и двуполюсният модел на земеделските структури, който става все по-ясно изразен, отчетоха синдикатите.