Politico: Защо Западът губи Украйна

Владимир Путин сигурно се наслаждава на този момент.

Руският президент не само успя да вгорчи Мюнхенската конференция по сигурността с новината за смъртта на основния си политически съперник Алексей Навални ("бавно убит" от своите надзиратели в Сибир, според топ дипломата на Европейския съюз Жозеп Борел); той също така отбеляза навременен успех на бойното поле, когато през уикенда неговите войски най-накрая превзеха град Авдеевка в Източна Украйна след тактическо отстъпление на изтощените от липсата на боеприпаси украински войски, които защитаваха града от 2014 г. насам.

Според един от участниците в Мюнхен настроението на срещата на западния елит в областта на сигурността и дипломацията - обикновено възможност да се покаже единство и решителност между ексклузивните коктейли - е било мрачно. "Има усещане за спешност, но не и за действие", каза Ян Техау, директор за Германия на мозъчния тръст Eurasia Group. "Това е много странно състояние на нещата."

Всъщност две години след пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна ситуацията никога не е изглеждала по-опасна за Киев - и за неговите съседи по западната граница на Русия - от мрачните дни на февруари 2022 г., когато президентът на САЩ Джо Байдън предложи на украинския си колега Володимир Зеленски еднопосочен билет за напускане на Украйна (отказа), а голяма част от света предположи (погрешно), че Русия ще завладее страната.

Следвайки заповедите на бившия президент Доналд Тръмп, републиканците в САЩ блокират доставките на оръжие за Украйна, подлагайки войските й на "глад за боеприпаси" с незабавни, негативни последици на бойното поле. Според наблюдатели на бойното поле, след като превзеха Бахмут и Авдеевка, руските войски сега се опитват да използват предимството си в направленията Мариинка, Роботино и Кременная. Въпреки че се превърнаха в основните материални поддръжници на Украйна, европейските лидери не успяват да запълнят празнината във военните доставки, оставена от САЩ, и благодарение на Франция настояват за разпоредбите на "Купувай европейско" въпреки липсата на производствен капацитет и отказват да пазаруват снаряди извън блока.

Междувременно Путин, който все още е на власт, въпреки усилията за налагане на санкции на неговия режим, засилва кампанията си за сплашване на Запада. В интервюто си с бившия водещ на "Фокс нюз" Тъкър Карлсън руският лидер спомена Полша повече от десетина пъти, поставяйки членката на НАТО в рамките на визията си за Велика Русия, а неговият вицепремиер започна да отправя заплашителни думи към норвежкото ръководство на остров Шпицберген, който се намира в Северния ледовит океан.

Със задълбочаващо се чувство на униние и примирение лидерите на страните, които са най-изложени на руския фланг, се подготвят за сценарии, които само преди 25 месеца в Берлин и Вашингтон щяха да бъдат осмени като трескави мечти на изпитващите носталгия по Студената война. Висш шведски служител по отбраната каза на сънародниците си през януари да се "подготвят психически" за война, а министрите на отбраната на Дания и Естония предупредиха по-рано този месец, че Русия вероятно ще започне да тества ангажимента на НАТО по член 5 за колективна сигурност през следващите пет години - т.е. ще атакува най-мощния военен съюз в света само за да "разбере".

Може би е твърде рано да се каже, че Западът ще загуби войната в Украйна - но става все по-ясно, че може да я загуби. Докато Киев и неговите съюзници обмислят ужасяващото меню от възможности за следващата година - включително настъпление на всички фронтове от страна на съюзниците на Русия, Иран и Китай, за предизвикване на Трета световна война - си струва да спрем за момент и да се запитаме: Как стигнахме дотук? Как Западът, със своите самолетоносачи и общ БВП от близо 60 трилиона евро (колкото Китай, Иран и Русия взети заедно), отстъпи инициативата на една свиваща се постсъветска държава с БВП на Испания и се оказа в отбранителна позиция, която трепери при следващото нападение от страна на Путин? И ако отблъскването на инвазията на Путин в Украйна не е истинската цел на Запада - каква е тя?

Възпиране малко по малко

Според дипломати, служители в областта на сигурността и експерти от двете страни на Атлантическия океан, отговорът на първия въпрос се крие отчасти във факта, че отговорът на Запада към Русия е продиктуван, поне отчасти, от страха от ядрена конфронтация, а не от проактивна стратегия за подпомагане на Украйна да отблъсне своите нашественици.

"Всичко започна в началото на войната, когато [германският канцлер Олаф] Шолц и администрацията на [президента на САЩ Джо] Байдън се споразумяха за този постепенен подход към въоръжаването на Украйна и санкционирането на Русия", каза един от висшите дипломати на ЕС при условие за анонимност. "Някои правителства твърдяха: "Трябва да използваме цялата сила на нашия възпиращ капацитет срещу Русия. Но аргументът, който чухме в отговор, беше: "Не, не искаме да го правим".

 "В администрацията на Байдън и в обкръжението на Шолц имаше страх от възможността за ядрена конфронтация", продължава дипломатът. "Този страх беше много силен в началото. Той оформи реакцията на света."

Според Техау и Едуард Хънтър Кристи, старши научен сътрудник във Финландския институт по международни отношения, вероятността руският лидер да е формулирал някаква ядрена заплаха директно към Байдън и Шолц още в началото на конфликта, с което да ги е изплашил, е голяма. "Знаем, че Путин е казал на [бившия британски министър-председател] Борис Джонсън, че може да удари страната му в рамките на пет минути", казва Хънтър Кристи. "Ако е направил това с Джонсън, напълно възможно е да е направил същото и с Байдън". Техау добавя: "Имаше доста добре информирани спекулации за директна [ядрена] заплаха към Шолц, предупреждаваща го, че такъв удар може да се случи."

Публичните дискусии за руски ядрен удар затихнаха след първите няколко месеца на войната, заменени от общоприетата мъдрост, че Путин би спечелил малко от удар с първа употреба. Но има доказателства, които сочат, че страхът далеч не е отпаднал като съображение за Байдън, Шолц и техните помощници, а всъщност е оформил всеки аспект от подхода им към Украйна, особено по отношение на доставките на оръжейни системи.

"Тук има очевидна закономерност", казва Хънтър Кристи. "Видяхме го при танковете. Видяхме го и при самолетите. Видяхме го с уговорките за това как може да се използва HIMARS [ракетна артилерийска система]. Налице е натрапчиво внимание към детайлите, към уговорките за това как могат да се използват тези оръжия, въпреки че някои от съображенията са военно абсурдни. Това, което прикрива тази вманиаченост, е страхът от предизвикване на някакъв ескалиращ отговор. Това е разбираемо - никой не иска ядрена война - но това е именно така."

Пример за това: започналия в края на 2022 г. дебат за опасността от изпращане на танкове западно производство, а именно германския "Леопард II" и американския танк "Ейбрамс", в Украйна. През октомври същата година Волфганг Шмидт, един от най-близките съветници на Шолц и негов съратник още от времето, когато е бил кмет на Хамбург, излезе със смайващ набор от причини да не се изпращат танковете, включително че а) Украйна не би могла да ги поддържа и б) че Железният кръст, нарисуван върху тях, по някакъв начин ще бъде използван, за да се внуши, че Германия се е включила във войната, или нещо подобно.

Както се оказа, Берлин или Киев откриха съществуването на боята, страховете бяха преодолени и танковете бяха доставени. Но беше установен модел, при който Западът мъчително обсъжда разумността на изпращането на оръжейна система в продължение на месеци, докато някакъв спусък не избута Шолц и Байдън отвъд границата.

Повече от година по-късно Берлин и Вашингтон продължават да следват същия наръчник, само че сега дебатът е съсредоточен върху ракетите с далечен обсег, които биха помогнали на Украйна да прекъсне руските линии за доставки, а именно произведените в САЩ ракети ATACMS и германските крилати ракети Taurus, както и върху възможността за използване на замразените активи на Русия - около 300 млрд. евро се държат в западни държави - в помощ на Украйна. До смъртта на Навални по време на разходка в сибирския му затвор Шолц отказваше изпращане на ракети Taurus, които според германски официални лица стрелят твърде далече и твърде точно и поради това повишават риска от преки атаки на руска територия, което от своя страна може да предизвика ответни действия от страна на Москва срещу Германия.

Преждевременната смърт на Навални - той беше на 47 години и изглеждаше здрав - изглежда е променила сметките. Медиите в Германия и САЩ сега съобщават, че Байдън и Шолц се готвят да предадат на Украйна ракетите Taurus и АТАСМС. Подобни дебати се водят и по отношение на използването на замразени руски активи в помощ на Украйна - в момента те се бавят поради противопоставянето на Германия и Белгия, наред с други държави от ЕС - и по отношение на закупуването на боеприпаси за Украйна от страни извън блока, на което се противопоставят Франция, Гърция и Кипър.

Във всеки случай се излагат сложни аргументи, за да се докаже опасността, сложността или невъзможността на даден вариант, за да бъдат отхвърлени и забравени, когато нова провокация от страна на Русия "оправдае" допълнителната стъпка. "Това е моделът от първия ден. Това е "не", после "не, но" и след това "да", когато натискът стане твърде голям. Не се е променило много", казва втори дипломат от ЕС.

"Някои хора живеят с илюзията, че ограничената подкрепа за Украйна е достатъчна, за да държи Русия на разстояние и че ситуацията не представлява реална опасност за ЕС. Но аз мисля, че това е абсолютно погрешно. Самата война, както като хуманитарна катастрофа, така и като проблем на сигурността, е изключително проблематична за ЕС", казва еврокомисарят от Литва Виржиниус Синкевичус.

Не особено динамичен дует

Освен страха, дипломатите и експертите посочиха динамиката между Шолц и Байдън като движеща сила зад преобладаващата стратегия на Запада за управление на ескалацията, а не за фокусиране върху стратегическите резултати, в отношенията с Украйна. Въпреки разликата във възрастта от 16 години, и двамата мъже са достигнали политическа зрялост по време на Студената война и нейните широко разпространени страхове от ядрен армагедон. И двамата са дълбоко привързани към ръководения от САЩ международен ред и защитата на Европа от страна на НАТО. И двамата са левичари, които инстинктивно се отнасят с подозрение към въоръжената намеса, а от гледна точка на темперамента са склонни да избягват риска и не се чувстват комфортно от геополитическите игри, твърдят експерти и дипломати.

"Знаем, че Байдън винаги е бил идеологически противник на идеята за интервенция и война - вижте хаотичното му изтегляне от Афганистан. В този случай той прави всичко възможно, за да не се стигне до конфронтация с Русия. Америка някога беше силна в стратегическата двусмисленост. Но Байдън направи всичко възможно да телеграфира предварително ходовете си по време на целия този конфликт. В този смисъл той е намерил общо с канцлера Шолц, който също е предпазлив по природа", казва първият дипломат.

Бивш крайноляв активист, който на младини е пътувал до Москва и се е издигнал в редиците на Германската социалдемократическа партия, известна с историческите си симпатии към Русия, Шолц не е естествено конфигуриран да бъде ястреб спрямо Русия. "Той измина огромен път, но никой не знае до каква степен това наследство [на респект към Русия] все още е с него."

Експертите изтъкват и ключовата роля на съветниците, а именно съветника по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан и съветниците на Шолц - Шмидт и Йенс Пльотнер, съветник по външната политика, при формирането на подхода на техните шефове. Дипломатите и експертите описват Съливан като "високоинтелигентен", "без задълбочен опит в областта на националната сигурност", "в крайна сметка ориентиран към кариерата" и "с малко недостатъчна емоционална интелигентност". Шмидт получава оценка "неразделен от Шолц", "много предпазлив", "по принцип ужасен от Русия", "не толкова голям експерт по външна политика, колкото си мисли". Пльотнер на свой ред е описан като "супер близък довереник", "приятелски настроен към Русия", "неубеден в разказа, че нападението над Украйна е нападение над всички нас".

"Заедно тези двамата [Съливан и Шмидт] конструираха идеята, че Русия в крайна сметка ще бъде приземена и обезкуражена. Това може и да избегна ядрената война, но ни вкара в капана между два неоптимални изхода: по-голяма война с Русия или разпадане на Украйна, което би било шок, унижение и демонстрация на слабостта на Запада", казва Хънтър Кристи.

Ролята на другите лидери за формирането на западната политика не е за подценяване. Украинските източници са склонни да определят Обединеното кралство, както при бившия премиер Борис Джонсън, така и при настоящия премиер Риши Сунак, като верен съюзник, който е помогнал да се преодолее сдържаността на Запада по отношение на доставката на определени оръжия. Те приписват на изпълняващия длъжността министър-председател на Нидерландия Марк Рюте заслугата за нарушаването на табуто върху доставката на западни самолети, тъй като в момента Нидерландия се подготвя да достави 24 изтребителя F-16 на Украйна по-късно тази година. Скандинавските, балтийските, централно- и източноевропейските държави, по-специално Полша, печелят високи оценки от украинските официални лица за дълбочината на ангажимента си за победата на Украйна - пример за това е неотдавнашното решение на Дания да изпрати цялата си артилерия в Киев.

Френският президент Еманюел Макрон, който наскоро подписа споразумение за отбрана с Украйна, получава по-смесени оценки. Макар да е похвален за това, че се е отказал от настояването си за диалог с Путин и е изпратил ракети с голям обсег SCALP, сегашното му настояване за "купуване на европейско" му печели обвинения, че води "цинична" политика, която е по-скоро насочена към възстановяване на европейската отбранителна индустрия, отколкото към подпомагане на Украйна на бойното поле.

И все пак в най-общ смисъл интервюираните се съгласиха, че Шолц, Байдън и техните помощници са тези, които определят общото темпо. Тяхната предпазливост и страх от ядрена ескалация определиха западната стратегия, насочена предимно към отбранителни мерки, управление на ескалацията и избягване на ядрена конфронтация, като успехът на Украйна на бойното поле срещу Русия беше второстепенно съображение. Само че не всички са съгласни, че това е "стратегия".

"Няма никаква стратегия. Нещата просто се случват. По-късно е лесно да се каже, че е имало стратегия, че всичко това е било част от план. Но това никога не е било така", казва трети европейски дипломат. Четвърти дипломат се съгласи с това. "Има лозунги - "Колкото е необходимо", "Русия не може да победи" и други подобни. Но какво всъщност означава всичко това? Това са неща, които хората казват. Важното е какво правят те."

"Дългосрочно"

След като през първите месеци на 2023 г. западните лидери пропиляха възможността да снабдят украинските сили с въздушна мощ - ключов фактор за неуспеха на многократно рекламираната контраофанзива - сега те виждат, че ръцете им са все по-обвързани от политиката: Президентските избори в САЩ и Доналд Тръмп, от една страна. Изборите за Европейски парламент и възходът на десните сили, водени от унгарския министър-председател Виктор Орбан, от друга. Критиците предупреждават, че възможността Западът да помогне на Украйна да обърне хода на събитията, ако вече не е затворена, то се затваря.

Антиукраинската група MAGA (Make America Great Again), ръководена от Тръмп, с председателя на Камарата на представителите на САЩ Майк Джонсън като главен бич и републиканския сенатор Дж.Д.Ванс като главен посланик (който не намери време да се срещне със Зеленски, докато беше в Мюнхен), изглежда, че скоро няма да даде зелена светлина на следващия пакет за финансиране на Украйна. Очаква се десните сили в Европа - от партията "Национален съюз" на Марин Льо Пен във Франция през италианския Матео Салвини до холандския популист Герт Вилдерс и унгарския Орбан - да засилят влиянието си след изборите през юни, като възможна жертва са допълнителни санкции и пакети за помощ за Украйна.

И все пак все още има време и кошницата с възможности далеч не е празна. Както сочат докладите за ATACMS и Taurus, западните лидери все още са в състояние да доставят на Украйна оръжия, които да променят правилата на играта, ако стимулът е достатъчно силен (в този случай официални лица твърдят, че доставките могат да бъдат оправдани с изпращането на Путин на "сигнал за Навални" след смъртта на опозиционния лидер). Но доставките не са окончателна сделка, а други възможности - включително конфискация на руски активи, облагане с данъци на западните компании, които продължават да работят в Русия, или засилване на санкциите срещу режима на Путин - остават на масата, видими за всички, но неизползвани. Дори и след убийството на Навални не се стигна до "момента на Марио Драги", който да сигнализира за решимостта да се направи "каквото е необходимо", за да се помогне на Украйна да победи, добавя Техау.

"Виждаме, че санкциите, за които се споразумяхме - [на 21 февруари] приехме поредния кръг - не са достатъчни. Затова трябва да коригираме подхода си в световен мащаб", казва още Синкевичюс.

Сдържаността подсказва, че зад смелите изказвания за подпомагане на Украйна "колкото е необходимо", друг неизказан дневен ред може би диктува действията на Запада. Когато бяха помолени да опишат оптималния изход за Украйна през следващата година, няколко европейски дипломати заговориха за "стабилизиране" на конфликта. Запитани какво би означавало това, дипломатите заявиха, че това би означавало да се подтикне Киев към започване на преговори с Путин за замразяване на конфликта и запазване на настоящите териториални придобивки в замяна на западни "гаранции за сигурност" (като тези, подписани наскоро с Франция, Нидерландия и Обединеното кралство) и път към членство в ЕС.

Изпълняващият длъжността министър-председател на Нидерландия Марк Рюте, който е смятан за вероятен кандидат за следващ генерален секретар на НАТО, намекна за тази визия "ден след това" по време на изказване на Мюнхенската конференция по сигурността. Макар да заяви, че само Киев може да започне мирни преговори с Москва, той добави: "Но когато това се случи, ще трябва да седнем и със САЩ, в рамките на НАТО [и] колективно с руснаците, за да говорим за бъдещите договорености за сигурност между нас и руснаците."

Дипломатите признават, че подобни преговори са се проваляли в миналото и могат да спечелят на Путин време, за да се подготви за следващата си офанзива. Но алтернативата - рязко увеличаване на западната финансова и военна помощ през 2024 г., което би позволило на Украйна да нанесе решителен удар срещу руския нашественик - се посреща с още по-голям скептицизъм в европейските посолства.

Друг, неизказан аспект на западния подход е, че някои фракции се надяват скоро след хипотетичното замразяване на войната да се върнат към обичайните си отношения с Русия. Това може да обясни дълбоката сдържаност, именно в Германия, да се конфискуват замразените руски активи и да се изправи пред риска Москва да отвърне на удара, като си върне активи на стойност стотици милиарди евро, които все още се държат от европейски фирми в Русия. Това съвпада и с репортаж в германския вестник "Велт", в който се твърди, че Шолц се е противопоставил на назначаването на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за следващ генерален секретар на НАТО, тъй като тя е "твърде критична към Москва, което може да се превърне в недостатък в дългосрочен план".

В речта си на Мюнхенската конференция Шолц загатна как Западът тихо преформулира военните си цели в Украйна. Вместо да каже "Украйна ще победи" или "Русия трябва да се изтегли от Украйна", германският канцлер заяви, че не трябва да се позволява на Путин да диктува условията на мира в Украйна. "Няма да има диктуван мир. Украйна няма да приеме това, както и ние", цитира Ройтерс думите на Шолц.

"Това със сигурност е по-меко от "Украйна не може да загуби. И по същество [това] означава да се циментира статуквото", смята Текау.

Западът не се е отказал от Украйна. Но преобладаващият му фокус върху управлението на риска разкрива желанието за ликвидиране на конфликта и сключване на сделка с Путин, по възможност по-скоро рано, отколкото късно. Въпросът, който витае над конфликта, е дали този подход ще предотврати катастрофата - или ще доведе до нещо по-лошо.

Автор: Николас Винокур, "Политико"

Източник и превод: dnes.dir.bg