Петър Ганев: С намаляване на администрация не се пести

Администрацията не е перото, от което държавата успява да пести, колкото и да прави опити за консолидация или оптимизиране. Необходима е структурна или функционална реформа, за да се спести ресурс. Това заяви по БНР Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

"Често в държавния бюджет се залага намаление на администрацията или някаква административна реформа, особено в централната власт, но и много често това не се вижда в данните. Подобно нещо се прави и тази година. Администрацията, макар и на места да има някакви опити за консолидация, за спестяване или оптимизиране, не е перото, от което ние успяваме да пестим" каза експертът от ИПИ.

"Към момента бюджетът се води, че е на излишък. В същото време обаче е ясно, че ние ще си изпълним заложения дефицит от над 2 млрд. лева. Тоест, въпреки добрите приходи, очевидно ние ще си изхарчим това, което сме си заложили, а нищо чудно и повече", коментира той.

Според него финансовият министър не може да реформира сам който и да било сектор. За да се случи това, особено в силовите ведомства, е необходима подкрепата на цялото правителство и на парламента, допълни Ганев.

Той изрази и притеснения за последния пакет в пенсионната реформа. "Гражданите могат на практика да се откажат от своите спестявания в частните фондове и да преместят парите си в НОИ. Това е възможно да стане ефективно за малко повече от месец. Ще видим каква ще бъде реакцията на хората към тази структурна промяна. Но, ако има голям поток, това мен би ме притеснило", посочи икономитът.

Ганев очаква да има информационна кампания за прехвърляне на средствата към НОИ, особено сред служителите в държавните фирми и в свързаните сектори. Според него държавата прибягва към това, за да използва спестяванията на гражданите за публични разходи.

"Очевидно е желанието на държавата да използва всеки един възможен резерв и е очевидно, че те разглеждат личните спестявания като резерв, който държавата може да изисква, за да решава проблеми на публичните разходи", убеден е Ганев.

"И в трите варианта на бюджет за съдебната власт се изискват между 60 и 100 млн. лв. повече, но и в трите не е коментиран големият ѝ проблем - този с натовареността на съдилищата", каза още главният икономист в ИПИ.