Да вярваме ли на информацията в Уикипедия?

В днешно време Уикипедия е един от най-предпочитаните източници на информация в интернет и е седмият най-популярен сайт въобще. Дори може да се каже, че свободната енциклопедия е своеобразен онлайн резервоар на човешкото знание.

За добро или за лошо името "Уикипедия" е базирано на понятието "уики", което ще рече, че всеки може да пише и редактира нейните статии. Сайтът обаче разполага и с редактори, които управляват този процес и оценяват авторитета и мотивите на всеки един редактиращ. Тоест фактът, че всеки може да пише и променя статии в Уикипедия, не означава, че всеки може да напише там каквото си иска.

Остава обаче въпросът колко точна и благонадеждна е информацията в Уикипедия. Тук не говорим за това доколко Уикипедия може да се сравнява с другите големи енциклопедии като Британика, например. Става дума за това как свободната енциклопедия се съотнася спрямо източниците на информация, благодарение на които знаем всичко, което знаем - научните публикации. И по-специално научните публикации на здравословна тематика.

Този въпрос е особено важен, тъй като немалко хора използват интернет, като цяло, и Уикипедия, в частност, като източник на медицинска информация за целите на самодиагностиката и самолечението. Ето защо едно ново изследване се опитва да отговори на него.

За целта авторите избират 10-те най-скъпоструващи заболявания и подлагат на задълбочен анализ статиите в Уикипедия, посветени на всяка една от тези болести. Под задълбочен тук се има предвид, че всяко твърдение или намек за фактология се изважда от съответната статия и се съпоставя със съществуващата научна литература за проверка на истинността и точността му. След това други учени, различни от извършителите на първоначалния анализ, подлагат тяхната работа на проверка.

В крайна сметка резултатите се подлагат на статистически анализ, за да се прецени дали съществува значимо несъответствие между твърденията в Уикипедия и резултатите от публикуваната до момента научна литература. В 9 от 10-те разгледани статии такова несъответствие наистина съществува. Погледнато под друг ъгъл, 24% от тези твърдения не отговарят на реално установените от науката обстоятелства по един или друг начин.

Подобно ниво на неточност в Уикипедия, при това за често срещани и опасни заболявания, определено е притеснително, още повече предвид факта, че свободната енциклопедия се използва не само от пациентите, но и от студентите по медицина и от самите лекари като източник на достоверна информация.

Авторите признават, че един от недостатъците на изследването е, че самите научни публикации, с които се съпоставят данните от Уикипедия, не се подлагат на проверка за коректност. Има вероятност и някои от твърденията в свободната енциклопедия да са били във връзка със спорни или неясни въпроси. Тоест, не всяко несъответствие е камък в градината на Уикипедия, но повечето от тях реално са.

В заключение, Уикипедия може да бъде чудесен източник на информация, която не е силно специализирана или спорна. Тя представлява добра отправна точка за направата на проучване или за придобиването на по-добра обща култура по определен въпрос. Човек обаче трябва да бъде особено внимателен, когато посещава въпросното място с намерението да се информира по някой спорен въпрос, защото дори и авторите на статии там също са хора и предоставяната от тях информация може да бъде ограничена или деформирана в резултат от личните им пристрастия.

За добро или за лошо Уикипедия засега е най-популярният източник на универсално знание в интернет и всички ние носим отговорността тя да е максимално пълна, коректна и точна. Ето защо е важно да се въздържаме от попълването на информация по теми, в които не сме експерти, и да се намесваме на местата, където сме, и сме станали свидетели на нередности.