След 2 г. парамедици ни лекуват при спешност

Включване на парамедици при спешна помощ е една от основните дейности за подобряване на спешната помощ, гласи Концепцията за развитие на "Спешната медицинска помощ в Р България”.

Проектът за нея е изготвен от Министерството на здравеопазването и беше представен днес.

За подобряването на кадровия дефицит в системата се предвижда въвеждането на парамедици. Това са добре обучени хора, които ще оказват първа помощ и ще поддържат живота на пациент до пристигане в болница.

За обучението на парамедиците се предвижда създаването на курсове до 2 години в акредитираните университети.

Така на практика МЗ изисква необходимостта от създаването на нова професия – тази на парамедика.

Здравният министър обясни, че тя ще се изучава само в акредитираните заведения, като обучението ще протича в рамките на 2 г. Парамедиците ще извършват единствено спешната помощ и няма да се изисква да поставят диагноза на пациентите.

Министърът на здравеопазването отхвърли идеята студенти по медицина в горните курсове да поемат тази дейност, тъй като според него, работата на парамедика е много специфична и изисква определени умения.

За тази цел МЗ предвижда да се изгради система и национален център за продължаващо обучение. Новите кадри ще се обучават по европейски модел и чрез финансиране от Брюксел.

Така максимално ще се облекчи и засили приемът на лекари, специализиращи "Спешна медицина”.

Изключително важно е и доходите на лекарите в спешните центрове да станат съизмерими с доходите на колегите им в извънболничната помощ, категоричен беше здравният министър.

Според него стартовите възнаграждения на медицинските специалисти трябва да бъдат 3 пъти минималната работна заплата или 720 лв. Това реално обаче, може да се осъществи следващата година.

Концепцията на здравното ведомство предвижда още и въвеждането на три вида екипи. Те ще се отзовават на повикванията в зависимост от тежестта им.

Първият вид ще е лекарски екип. Той ще се състои от шофьор, парамедик и лекар. Тези екипи ще се профилират по степен на готовност за реанимационни мероприятия или по специалности.

Вторият вид екипи ще са парамедицински. В тях ще има шофьор и парамедик с най-високо ниво на обучение. Те ще се използват при спешни състояния, когато на място трябва да се окаже първа помощ и пациента да се транспортира възможно най-бързо до болница.

Третият вид екипи ще са транспортни. Те ще се използват само за транспорт на болни, чието състояние не изисква задължително присъствието на медик.

Друг важен елемент е подобряването на връзката между спешната и болничната помощ. Поради тази причина трябва да се създаде национална здравна карта, в която ясно да се определят лечебните заведения и тяхното ниво, с което могат да предоставят спешна помощ, обясни още д-р Константинов.

Сред другите мерки, които здравното министерство предвижда, за да подобри дейността на спешната помощ, са осигуряване на равнопоставен достъп до спешна помощ, подобряване на функционирането, финансовата, кадрова и материална устойчивост на системата.

Здравното министерство предвижда още и въвеждане на национални стандарти за време, през което екипите да достигнат до мястото на инцидента.

Според здравния министър д-р Стефан Константинов оптималното време за осигуряване на спешна помощ при инциденти за страната е в рамките на 20 до 30 минути.

Затова МЗ залага в концепцията 90% от спешните животозастрашаващи случаи да бъдат обслужвани в рамките на 20 минути. За останалите не трябва да се допуска интервал, по-голям от 40 минути. Това ще става на принципа на отдалечеността на населените места и гъстотата на населението в дадено място.

Освен това здравният министър ще изисква обяснения от спешните центрове, ако това време не се спазва.

Според Константинов обслужване извън рамките на 40 мин. е недопостимо. Той обясни, че всъщност най-голям е проблемът с достъпността в столицата.

Предвижда се да се подобри и комуникацията между центровете, линейките и лечебните заведения. Това ще стане чрез интегриране на системата за комуникация на центровете за спешна медицинска помощ със системата на комуникация на МВР и останалите служби от Националната система за спешни повиквания.

Контролът над системата ще се засили и чрез използването на GPS връзката на ЦСМП. Също така ще се въведе телемедицината, унифицирани стандартни протоколи за "телефонен триаж” на пациента в диспечерския център.

Така ще се осигури бърз отговор, предоставяне на съвети и оценка на необходимостта от мобилизиране на ресурси и техният вид за всяка спешна ситуация.

Освен това в националната система за спешни повиквания на тел.112 ще се интегрира по-добре тел. 150.

Но за да се осъществят тези мерки ще е нужно и подобряване на финансирането на спешната помощ, категоричен бе здравният министър. Според него необходимите средства затова са минимум 150 млн. лв. Това е с 75 млн. лева повече, отколкото се предоставят в момента.

Предстои обаче обсъждане и обществена подкрепа за приемането на концепцията, след което проектът трябва да се приеме от Министерски съвет.