All inclusive може да остане в историята за европейските курорти

Системата all inclusive може и да изчезне по европейските курорти, твърдят от българското Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

Причината е, че с прилагането ѝ в хотелите се разхищава и изхвърля твърде много храна, а това противоречи на идеята на ЕС да се ограничава максимално генерираният отпадък, пише econ.bg, като се позовава на публикация във в. Монитор.

По същата логика може да бъдат забранени и промоциите в супермаркетите, при които плащаш по-малко, а вземаш повече. "Накрая половината пак го изхвърляш", коментира Григор Стоянов от екоминистерството. Статистиката на ЕК показва, че само австрийската столица Виена за ден изхвърля хляб, който може да изхрани 200 хил. африканци. У нас няма данни точно колко храна се изхвърля годишно, но количеството също не е за подценяване.

Тези цифри не се нравят на европейските власти и до 2013 г. всяка страна членка на общността ще трябва да представи план с определени мерки за ограничаване на биоотпадъците. И самите държави започват различни инициативи за намаляване на боклуците - Великобритания например започна кампанията "Обичай храната, ненавиждай отпадъка".

Целта е да обучава хората да купуват само онова, от което наистина имат нужда, за да не се налага да препълват кофите за боклук. Има и още добри практики от Германия, Холандия и Великобритания.

В България биоотпадъците са средно половината от всичко, което изхвърляме за година. През лятото те достигат 60% заради многото зеленчуци и плодове. Годишно страната генерира 3,5 млн. тона отпадъци, като само София изхвърля 0,5 млн. тона биологичен боклук.

За да намали натиска от тези растящи камари, Европа възприе идеята да се предотвратява самото създаване на отпадъците. Първоначално тя опита да намали битовите отпадъци под 300 кг на човек годишно. Опитът обаче беше неуспешен и сега те се колебаят около 550 кг. У нас обаче средностатистическият българин прави към 470 кг. Засега успехът на съюза се свежда единствено до разкъсване на връзката между потреблението и генерирания боклук - продажбите са нараснали с 16,3%, докато той се е закрепил на приблизително еднакво ниво.

До 2013 г. обаче у нас с пари от ОП "Околна среда" ще се изградят компостиращи инсталации. Компостът ще се продава на фермери и градинари като подобрител на почвата. Нова национална организация ще контролира и отговаря за качеството на предлагания продукт. Тя ще подпомага операторите при окачествяването на компоста и ще поставя етикет за качество.

В момента у нас работят само 2 подобни съоръжения, но те произвеждат не компост, а стабилизирана фракция, която също има приложение, но при по-нисък клас почви. Най-често сега се използва за мулчиране, за да се намаляват бурените и да се запазва влагата, твърди Теодора Желева от МОСВ.

През 2014 г. - пак с европари, у нас ще се изградят съоръжения за анаеробно третиране на биоотпадъците и превръщането им в метан. Те обаче са доста скъпи и за тях е важно да осигурим разделно събрани чисти отпадъци, предимно хранителни. Европейската комисия обсъжда дори възможността да се приеме общ стандарт за качеството им, докато сега всяка страна си избира сама критерии за оценка.