CD-то стана на 30 години

На 1 октомври 1982 г. в Япония се издава първият компактдиск с търговска цел. Става дума за албума на Били Джоел "52nd Street". 30 години по-късно светът разполага с десетки, дори стотици милиарди продадени CD носители на музика. Джоел пък отдавна е спрял да записва поп музика, а музикалната индустрия разполага с много нововъведения и различни канали на разпространение.

Когато първият CD плейър е изкаран на пазара в същия този ден, продуктът е определен като "ново дигитално устройство за слушане на музика, което използва лазерни лъчи".

Между другото, компактдискът е изобретен няколко години преди самата дата на неговата публична поява. Първото тестово CD е с "Алпийска симфония" на Рихард Щраус. Първото произведено във фабрика CD пък е "The Visitors” на култовите шведи ABBA, но то бива издавано с търговска цел малко по-късно.

Адаптирането към иновацията, въведена от компактдиска, не се случва веднага. Касетите все още властват на пазара до края на 80-те години на XX век. Първият албум, който достига до един милион продадени копия на CD носител, е "Brothers in Arms” на Dire Straits, издаден през 1985 година.

Както често става с технологиите, една от причините за бавното разпространение на компактдисковете като предпочитан носител е... цената. Всяко CD в началото на 1980-те години е струвало 15 щатски долара (равняващо се на 35 сегашни щатски долара). Плейърът на Sony CDP-101 пък е струвал близо 730 долара, или, ако отново сложим паралел между нивото на инфлация и икономическите условия, все едно да се наложи да платите 1750 долара днес.

С идването на компактдиска се заформя ожесточен дебат относно качеството на звука при него, при касетите, и най-вече – при плочите. Все още сме свидетели на множество спорове между любители на "остарелите" плочи, които обаче за някои носят и най-кристално ясно звучене със себе си.

Истината е, че повечето хора не "употребяват" музиката в условия на вакуум. Дори днес, изтъква Хийдър Кели от CNN, ако се замислите, слушаме музиката главно на по-евтини слушалки и в околна среда, пълна с шумове. В такива условия е доста трудно да направим разликата между това дали слушаме компактдиск, или пък mp3 файлове.

Една огромна промяна, която дисковете донасят, е самата връзка между слушателя и музиката.

"Смяната на формата най-често има огромно влияние върху начина, по който хората слушат, "консумират" или разпространяват музиката. Нерядко обаче форматът променя и креативността и подхода на музикантите", посочва Марк Кац, професор в Университета на Северна Каролина.

Първите компактдискове са съдържали до 74 минути музика, във всички случаи – поне няколко песни повече, отколкото плочите. По-големите възможности за изява логично довеждат и до стимул за творците да разгръщат креативността си, без да се притесняват за накъсване на техния труд и нужда от смяна на касети или плочи от страна на потребителя.

Няма как да се подмине и факторът "удобство". В сравнение с плочите, дисковете се оказват революционни със своите скромни 4,5 инча диаметър. Прехвърлянето през песните се извършва с лекота, ако слушателят желае да слуша някоя друга песен от диска.

Може да е изненадващо (или пък не е чак толкова учудващо, всъщност), но и кариерата на Били Джоел, и продажбите на компакт дискове, се държат на все още стабилно ниво. Макар пазарният дял на дисковете постоянно да намалява, CD носителите още водят по продажби като носител. Според Billboard и Nielsen Company, за първата половина на 2012 година, в САЩ 61% от продадените албуми са били на CD.

Новите врагове на дисковете са mp3 файловете. Дали става дума за "бърнването" на mp3 файлове от компакт дискове на компютри, и пренасянето им по торент сайтовете, или за схемите, базирани на iTunes на Apple – тоест продаването "на парче", дисковете отстъпват. Популярни услуги като Spotify и Pandora позволяват на потребителите да стриймват музика откъдето и да е, а Amazon и Apple съветват слушателите да съхраняват дигиталните си музикални библиотеки в информационния облак на мрежата.

Подобно на това, което дисковете са направили преди 30 години, сега новият формат подменя както производството, така и консумирането на музика. Творците могат, при желание, да продават и правят песните си една по една и да ги представят на публиката, вместо да чакат направата на цял албум. Не времетраенето на дадена песен е от значение, а големината ѝ като файл.

Интересното, с оглед на вечния ни технологичен прогрес, е дали дисковете ще събудят толкова носталгично-нежни чувства така, както грамофонните плочи правят и до днес. Романтиката на винилите се корени някъде из хипнотизиращото въртене на черните им дискове, или пък на страхотно изрисуваните им големи корици. Дисковете рядко разполагат с тази красота, но несъмнено са изиграли своята огромна роля – за индустрията, за слушателите, и не на последно място – за творците.