Кой диша на Марс?

Марсоходът Curiosity тотално обезкуражи учените – уредите на апарата не са открили в атмосферата на Марс следи от метан, който се смята за признак на съществуването на марсиански живот.

Сега изследователите трябва да разгадаят две загадки – първо, откъде се е взел марсианският метан, открит през 2003 година, и второ, къде е пропаднал той, се казва в статия, публикувана в сп. Science.

Де го търсения живот?

За първи път метан (CH4) на Марс е открит през 1969 година от сондата "Маринър 7", но тогава това откритие се оказало лъжливо – такива спектрални характеристики може да се дадат от замръзналия въглероден диоксид. "Истински" марсиански метан е открит през 2003 година с инфрачервения телескоп на НАСА, който се намира на Хавайските острови.

Това се превръща в истинска сензация – на Земята този газ в 90-95% има биологичен произход, а това означава, че източник на марсианския метан може да са марсиански микроби.

Метанът може да се появява при изригване на вулкани или разлагане на растителни остатъци, но тези два механизма не могат да работят на Марс, където не са фиксирани признаци на съвременна вулканична активност. Има редица други възможни небиологични източници, например геотермални реакции, но нито един от тях засега не е определен като "главен заподозрян".

Въз основа на наблюденията с наземни телескопи и орбитални марсиански станции някои учени са поставили под съмнение достоверността на открития метан на Марс. Кевин Занли от центъра "Еймс" на НАСА и колегите му заявили, че всички измервания на концентрацията на метан са направени на предела на възможностите на уредите и количеството метан на Марс е нищожно. В статия, публикувана през 2011 година в сп. Icarus, те възлагат надежди на марсохода Curiosity, който окончателно да разреши спора за присъствието на метан на Червената планета.

На местопрестъплението

Curiosity каца през август 2012 г. в марсианския кратер Гейл. На борда на роувъра се намира най-съвременната химическа лаборатория от всички, която някога са пребивавали на повърхността на планетата – уредът SAM (Sample Analysis at Mars).

През ноември 2012 г. марсоходът прави първото си "вдишване", получава първите данни за състава на марсианската атмосфера в района на кратера Гейл и не открива признаци на метан нито по време на този сеанс, нито в следващите.

"Досега не сме фиксирали метан", пишат в статия Кристофър Уебстър и колегите му от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

Не може да се каже, че кратерът Гейл просто е беден на метан район – данните от Mars Express показвали, че тук концентрацията на метан трябва да е доста прилична.

Кой изяде метана?

Макар че атмосферният метан не е дълготраен газ, той далеч не изчезва мигновено. Ултравиолетовите лъчи може да унищожат целия метан в атмосферата за няколкостотин години – затова, ако в атмосферата има метан, значи трябва да има източник на неговата "доставка".

Но засега учените нямат представа какви процеси може да "изяждат" метана с такава фантастична скорост, както това се наблюдава на Марс. "Много краткото време на живота на метана в атмосферата – от 0,4 до 4 години, получено по наблюдения от 2003-2006 г., изисква много мощен механизъм на неговото разрушаване, който не е открит досега", пишат учените.

А имало ли е метан?

Макар че астрономическите и спътниковите данни предизвикват много въпроси, не бива да се правят изводи, че на Марс изобщо не е имало метан, казва за РИА Новости Олег Кораблев от Института за космически изследвания на Руската академия на науките, който работи със сондата Mars Express.

Коментирайки резултатите на Curiosity, той признава, че измерването на концентрацията на метан от Mars Express може да съдържа значителни грешки, но те не бива да се отхвърлят като неверни.

"Астрономичните наблюдения предизвикват голямо уважение и просто така не можем да се отречем от тях, както и от данните на Mars Express. По такъв начин сега имаме две загадки – откъде се е взел метанът и къде се е дянал той", казва ученият.