Опашката живее в свой собствен ритъм и живот

За мнозина опашката е символът на комунизма или по-точно на зрелия комунизъм. Спомените избледняват, но едва ли можем да забравим как съседката звъни със заговорническа физиономия и обяснява как са пуснали чушки... идеални за туршия.

А на опашката за кока-кола и портокали за Нова година пък не си говорихме с баща си, защото ние всъщност се правехме на различни семейства, за да можем да вземем повече от 1 килограм банани или портокали.

После в годините на демокрацията на опашка чакахме за мляко, сирене или хляб, преди Великден пък за топли и вкусни козунаци. Но опашките са все по-избледняващ спомен, докато не дойде време да си платите данъците.

Системата е измислена добре – в данъчните бюра работят между една и четири касиерки, при това при добро стечение на обстоятелства, които в дните до 30 април, т.е дните, в които можете да платите данък с отстъпка, трябва да поемат наплива на хилядите софиянци.

В резултат – събират се опашки, на които могат да се научат множество полезни неща. Например как се лекува вода в коляното (ама рецептата не запомних), къде в Испания се строи метро (ако ще посещавате Малага скоро, имайте го предвид) или какво преподават в началното училище в Канада (там учи на голямата дъщеря третото дете на някой от чакащите на опашката).

Странно е да се наблюдава как един разговор започва в началото на опашката, затихва по средата и се възражда отново към нейния край. Последните на опашката започват с леко тюхкане как не са дошли по-рано, въпреки че са станали рано, възмущение как по другите държави те канят да си платиш данъците, а не ти да чакаш на опашка, а след това и за тези данъци и такси, които са непосилни вече.

Напред темата е изчерпана, но цените продължават да вълнуват - двама-трима заговарят за цените на парното, на доматите или на яйцата. А по средата хората разказват за себе си, дъщерята във Франция и синовете в Австралия.

И странно е как такива познанства, завързани на опашката, където споделяте такива подробности от своя живот, всъщност се разтрогват само след 2-3 часа, при това с една любезна усмивка и отнесено изражение в очите.

И така до следващата опашка.