Ким Монзо за писателството и ксенофобията

Чувството да видиш препълнена зала при гостуването на чуждестранен писател у нас, определено вдъхва надежди, предвид факта, че в България масово се говори, че хората не четат и младите не проявяват никакъв интерес към литературата.

Далеч от подобни крайности и далеч от най-лошите прогнози протече първата среща на каталонския писател Ким Монзо с български читатели. Институт Сервантес бе приятно препълнен от хора, оживени от идеята да видят един човек, прочул се като разбивач на стереотипи, антиконформист и откровен почитател на сарказма.

Всъщност Монзо се оказа далеч по-приветлив от този, който познаваме от сериозните снимки, красящи кориците на книгите му.

При представянето на автора журналистът Георги Ангелов определи творчеството на каталонеца като различно от "пластмасовото, евтиното изкуство”, което всеки ден срещаме, пък било то и в книжарниците.

Самият автор подчерта, че се радва да запознае българските си читатели със своя нов роман "Размерите на трагедията” и подчерта, че харесва доста съвременни писатели. Той поясни, че не се влияе от старата литература, дори не чете такава, защото не я харесва. И докато Монзо търси за себе си нещо различно и абсурдно, именно това виждаме ние в книгите му, където ежедневните неща са превърнати чрез думите в нещо изненадващо и неочаквано.

Именно ежедневието е истинският вдъхновител на писателя. Според него всяко нещо, всеки детайл, човек, може да послужи за тема, въпросът е да притежаваш достатъчна наблюдателност и да знаеш кое от ежедневието може да помага на литературата и кое не.

"Омайвам се от играта с клишетата. Не ги обичам, но се забавлявам с тях”, заяви Монзо.

Всъщност той го прави по свой начин, без натрапчивост и с голяма доза хумор и ирония. Защото е някак трудно да не се усмихнеш на принца на "Пепеляшка”, който в крайна сметка се озовава в леглото с нейните доведени сестри, докато Пепеляшка проверява номерата на обувките им.

Относно родната си Каталония Монзо подчерта, че преди всичко се чувства каталонец и идеята за независимостта на областта не му е чужда. Въпреки това той с огорчение призна, че спрямо Каталония на висок глас се изразява ксенофобия. Той поясни, че толкова обича родното си място, че пише единствено на майчиния се език.

Той обаче е краен по отношение на едно - приятелството.

"Нямам приятели. Аз съм един много самотен човек. Аз съм асоциален. Комуникирам с много хора, но продължавам да не разбирам приятелството”, заяви писателят.

И докато всички в залата се чудят как един толкова интересен човек предпочита самотата, той обяснява как се чувства притеснен от свещения характер, който се придава на приятелството.

Майсторът на краткия разказ направи сериозен разрез на съвременното общество, обяснявайки, че днес хората имат множество различни стимули, не разчитат единствено на книгите за забавление и той не знае дали хората имат достатъчно време, за да четат романи, затова и интересът към кратките жанрове е по-голям.

Монзо определи живота на младите хора като фрагментиран и каза, че според него те не четат, а гледат сериали, които не могат да разкажат, защото са свикнали именно с тези кратки жанрове, с фрагментарността.

След тази нелека диагноза на съвремието ни, Монзо с усмивка прие поканата за раздаване на автографи и кратък коктейл с българските си читатели.