Проучват късноантична кула край Троян

С проучването на късноантичната кула, открита случайно през есента на 2011 г., започва тазгодишният археологически сезон, съобщиха от Националния исторически музей (НИМ).

Големи иманярски изкопи и опасността той да бъде окончателно разрушен са поводите през пролетта на 2012 г. да се проведат спасителни археологически проучвания в м. " Шамака”, под ръководството на доц. д-р Иван Христов.

Късноантичната кула е разположена в най-крайния северозападен ъгъл на платовидното възвишение Шамака. Мястото е изключително стратегическо, тъй като наблизо минава античен път за Филипополис (Пловдив) и е имало контрола на стар римски мост, пресичащ днешната река Кнежа. Видимостта от кулата към околните древни обекти е била на места повече от 5 км.

Новопроучената кула е с вътрешни размери: изток- запад - 11,18 м; север - юг – 8, 30 м. Вътрешното лице на кулата е измазано с хоросан, като при оформянето на фугите на камъните са вдълбани причудливи линии от пръстите на майсторите.

Входът на кулата е от юг. Кулата е била на два етажа, с височина до 10 метра, като е притежавала стабилна покривна конструкция. Използвани са били масивни греди, гвоздеи и керемиди. При разкопките са открити множество фрагменти от строителна керамика (тухли и керемиди), животински кости и редки накити, сребърни и бронзови монети.

Кулата може да бъде интерпретирана като burgus. С това понятие се обзначават най-малките самостоятелни укрепления, изпълняващи полицейски и наблюдателни функции на възлови крайпътни места в Римската империя.

Като паралел на кулата в днешните български земи могат да бъдат посочени три кули по трасето на римския път за Филипополис в отсечката Состра (с. Ломец, Троянско) – Суб радицес (с. Христо Даново, Карловско), и особено обектът до с. Помощник, община Гълъбово.

Други паралели на кулата от Шамака са и отбранителните постройки по границата на римската империя при р. Рейн и Британия. Близка по размери и форма е наблюдателната кула Qasr Abu Rukba в римската провинция Арабия.

Обслужването на стражевите кули се извършвало от едно отделение contubernium, състоящо се от 8 войника. Описаната кула е късноантичният наследник на Ад радицес и по всяка вероятност мястото е запазило името на станцията.

В средата на юни НИМ започва, под ръководството на доц. Иван Христов, археологически разкопки на ранновизантийската крепост на нос Акин до гр. Черноморец. Експедицията е част от научната програма "Виа Понтика" за проучване на атрактивни археологически обекти по Южното Черноморие, които ще допринесат за развитието на културния туризъм в Югоизточна България.