Св. Андрей язди мечка и гони зимата

Българската православна църква чества паметта на на св. апостол Андрей Първозвани. Народът е нарекал празника още Андрѐювден,  Ендрѝн, Едрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден.

Свети Андрей бил брат на свети апостол Петър. Той получил името Първозвани, тъй като пръв сред дванайсетте апостоли е бил повикан, за да да тръгне след Исус Христос.

Когато апостолите се пръснали по света, за да проповядват Божието слово, св. Андрей се отправил през Гърция към нашите брегове на Черно море. Той стигал и до Грузия и Скития, като по пътя си спечелил нови последователи на християнството. Св. Андрей умира мъченически в гръцкия град Патра. Той е разпънат на кръст, с формата на буквата Х.

Светецът се счита за апостол на православните християни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол - апостол Стахий.  През ІV век мощите на свети Андрей са поставени в цариградската църква "Св. Апостоли". През ХІІІ век обаче кръстоносци ги пренасят в италианския град Амалфи, където са и до днес.

Андреевден в народните вярвания се свързва с нарастването на деня. Според легендата светецът прогонва зимата и дългите нощи  и денят започва да расте ("наедрява"), колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно. От там идва и обредната практика на този празник да се варят в ново гърне различни зърна - жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от семейството хвърля по малко в комина, като пожелава "високи" (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките.

В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нива, но мечка изяла вола на светията. Разгневен той уловил звяра и го впрегнал в ралото и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!"

Съшествува и вярването, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. Смята се още, че мечката е главната част от празника. Ето защо някои хора закачат картина или нещо приличащо на мечка на най-близката до масата стена .

Денят се почита и от невестите, които очакват благоволението на съдбата - да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.

На Свети Андрей не се работи къщна работа. Не бива и да се перат дрехите.

На този ден имен ден имат: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.