Отец Михаил: През Страстната седмица съпреживяваме страданията на Исус

В понеделник,  на 25 април,  ден след Цветница, започва Страстната седмица, през която съпреживяваме страданията на Спасителя. Кулминацията й е Великден – най-светлият празник на християнството. За това какво знаем и не знаем за всеки ден от Страстната седмица разговаряме със свещеника отец Михаил.

Какво масово не се знае от вярващите за Страстната седмица?

През тази седмица е добре който може да се освободи максимално от служебните си ангажименти, за да се отдадем изцяло на страданията на Исуса Христа, които са извършени заради нас, за нашето спасение. През тази седмица вярващият трябва да се занимава предимно с четене на Евангелията и да посещава службите на църковния храм, по време на които се разказва за тези страдания на Спасителя. Добре би било, когато се посещават службите, да се посещават онези храмове, в които те имат особено силно въздействие върху душата му. Защото в много църкви службите са съкратени, осакатени и се изпълняват от недостатъчен брой свещеници. А смисълът на всичко това е да се подготвим за празничния ден, да преживеем дълбочината на скръбта, която е изживявал и Спасителя в името на нашата Божествена природа, както и Радостта от победата," която победи света". 

 За да можем след това наистина да се зарадваме, както и Той повелява: "Радвайте се!", след възкресението си, да се радваме на победата над смъртта, над силите на тъмнината, които са смятали, че Христос е унищожен, били са убедени, че като убият плътта, ще убият и духа. И тази радост от победата над тях следва да е в душите на вярващите, отиващи във Великденската нощ, за да чуят възторжения възглас: "Христос Возкресе!"

Подготвени ли сме духовно да съпреживеем тази победа?

Като наблюдавам по-младите и не само тях, много хора изобщо не разбират, не осъзнават смисъла и значението на "Христос Воскресе". Ходи се на църква през нощта на Великден ей така, защото трябвало да се отиде. Идват в храмовете небрежно облечени, вонящи на алкохол, чукат се яйца, яде се, пуши се, пие се на място, а това често води до побоища... За да си съучастник в страданията на Христос  и след това – във Възкресението му, трябва да знаеш в дълбочина целия този процес, който е извършен в името на спасението на Божия образ вътре в теб, в Човека.

А тези хора, за които споменах, не могат да го съпреживеят, защото не са подготвени.  Ще илюстрирам с примера как се подготвяш да отидеш на театър, за да можеш да съпреживееш видяното: поне прочиташ една дипляна предварително, която ти разказва накратко със снимков и текстови материал какво ще гледаш, обличаш се по-официално, елегантно... За сравнение, въпреки че по време на Страстната седмица свещениците са задължени да са в храма по цял ден – от сутрешните до вечерните служби, никой не е организирал вярващите да отидат и да чуят, например, една евангелска просветна лекция за това какво ще се случи, за какво става въпрос през тази Страстна седмица, защо се нарича Страстна. Ето защо за това духовно преживяване е необходима предварителна настройка.

Какво е характерно за всеки ден от Страстната седмица?

Дните през Страстната седмица се наричат Велики: Велики понеделник, Велики Вторник – и така до събота през нощта, когато е Възкресението. А дните през седмицата след Възкресението се наричат Светли и така до Томина Неделя. Характерното за Великите Понеделник, Вторник и Сряда е, че се извършва Покаен Канон на Свети Андрей Критски. Той създава едно тържествено чувство, и е хубаво да бъде посещаван - там където се изпълнява с необходимия брой свещеници и певци... Толкова е труден за изпълнение, че ако в храма има само един свещеник, той не може да си го позволи, не може да го направи. Дори и двама свещеници много трудно могат да се справят. Изпълнява се, както трябва в по-големите храмове, които могат да си го позволят, защото в тях има и добре подготвени певци и хорове.

Велики Четвъртък е характерен с това, че след Утринната служба се извършва великият Маслосвет. А на Вечерната служба се четат подбрани текстове от Дванадесетте Евангелия на четиримата евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан,  разказващи всичко за последните дни на Христос – предателството на Иуда, залавянето, хулите, униженията, бичуването и разпятието, страданията Му и Неговото Възкресение. Свещеникът чете за всички тези събития, има една тежка служба с много песнопения, а след това задължително трябва да има и проповед, в която свещеникът да вплете всички тези моменти и да направи тълкуване на тези Евангелия, които вярващите слушат. За Велики Четвъртък е характерно също това, че се изнася кръста и се поставя в средата на храма, а сутринта /на изгрев слънце/ се червят яйцата. Едно от тях се носи в храма и се оставя на иконата на Спасителя.

Във Велики Петък сутринта се изпълняват т. нар. Царски часове, съдържащи отново събитията от последните часове на Спасителя. Тогава се изнася Плащаницата на Христос, а вечерта  е Опелото Христово, което е много тържествено и е с обикалянето на храма. Във Велики петък по традиция също така в храма се раздава здравец цял ден. Вярващите носят здравец в църквата, той се поставя на една маса, покрита с Плащаницата, редом с кръста и Евангелието. Свещеникът благославя здравеца  след Царските часове, а хората се мушкат под масата и след това целуват кръста и Евангелието , вземат си здравец и благословия  от свещеника.

В събота сутринта службата е много кратка и вечерта  в 23.00 ч. се започва с Последованието на Христовото Възкресение и след това – Златоустовата литургия.