Всички сме чували за получилия се от "раз" и "град" Разград.
Истината е, че имената на българските градове, както всичко българско и родно, са звучни и величествени и голяма част от тях заслужават (а незнайно защо не се прави) да бъдат увековечени като имена на хора.
Представете си например колко гордо биха звучали имена като Несебър Попов, Добрич Грудев или пък Мелник Гълъбов. А колко прекрасни щяха да бъдат женските имена като Трявна Стоева и Плиска Овчарова... Как мило, как патриотично биха звучали!
Редом с гордите имена на български градове съществуват и едни малко по-специфични, с особен словоред, приканващ към философски размисли по отношение на топонимията им.