Известният политолог Димитър Ганев начерта три сценария за нова сглобка след предсрочните парламентарни избори

Известният политолог Димитър Ганев начерта три сценария за нова сглобка след предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат заедно с европейските на 9 юни.

Правителство ще се прави около ГЕРБ. Вариант 1 е отново ГЕРБ и ДПС да седнат да преговарят с ПП-ДБ, тоест "римейк". Вариант 2 е да се търси партньорство извън ПП-ДБ, защото на ГЕРБ и ДПС не им стига, за да имат самостоятелно мнозинство. Вариант 3, който не е изключен, е наесен да отидем отново на избори, обобщи той в интервю за БНР.

Социолозите от "Тренд" отчитат увеличаване на дистанцията между ГЕРБ и "Продължаваме промяната-Демократична България". Седмица преди Великден те ще огласят и резултати, които обхващат и скандала с митниците и Живко Коцев. При "Възраждане", ДПС, ИТН, БСП в последните месеци не се отчита сериозна динамика.

Запитан има ли пропукване в ПП-ДБ, Димитър Ганев посочи, че "напрежение в тази коалиция имаше от първия ден" и то се повишава през преференциите. При много тежка щета за ПП, може да се стигне до хипотезата да се разделят, коментира политологът.

"ДБ вероятно се чувства по-некомфортно в тази коалиция. В сглобката те заложиха на по-слабо представителство в изпълнителната власт. По-скоро ще се явят на изборите заедно. Но ако скандалът се задълбочи и атаката, ударите, имиджовите щети по ПП станат много тежки, то тогава ДБ може да види шанс, в който да успее да вземе по-голямата част от електората, който ще остане да гласува за ПП-ДБ и да се яви отделно. Ако ПП инкасира твърде много щети, ДБ ще иска да се разкачи от тях. На изборите ПП ще останат в рамките на своята традиционна градска общност, ще разчитат на тези гласове – около 350 000 до 400 000 на парламентарни избори", разкри Димитър Ганев.

Наличен е огромен протестен и наказателен вот, който търси своето представителство. Партия на Румен Радев може да го обере, но само при условие той да застане начело, което е трудно решение и засега това не е в неговите планове, смята Ганев.

Във възрастовата група 18-30, 18-35, 18-40 относителният дял на гласуващите винаги е най-малък и това не е от последните няколко години. По-младите по-малко се интересуват от политика. Младите излизат и гласуват повече, когато видят нов политически субект, който може да направи по-голяма промяна. Силен младежки вот можеше да се види в гласуването за НДСВ, за ГЕРБ през 2009 г., за ВОЛЯ, ИТН и ПП. Тази група най-бързо се разочарова, оттегля подкрепата си и прехвърля симпатиите си, поясни Ганев.