Проблемът с избирателните списъци - заради настоящ адрес, според проф. Константинов

Изкривяванията в избирателните списъци сриват доверието в изборния процес. Това обяви в предаването "Тази сутрин” на бТВ математикът и експерт по изборно законодателство Михаил Константинов.

По думите му проблемът с избирателните списъци идва от факта, че данните са по настоящ адрес, а  почти никой не си сменя настоящият адрес, след като над 30 дни живее другаде.

През последните години сме загубили 600 000 българи. 1,4 милиона са извън страната. В момента българите са 8,4 млн., от които 7 млн. са в България и от тях право да гласуват имат 5,6 млн. души, обобщи Константинов.

"В чужбина има около милион и нещо избиратели, в страната гласуват - 1,5 милиона, в списъците излизат 6,6 милиона. Разликата е, че те са в чужбина. Те обаче не се регистрират в българските консулства на държавите, в които работят и за тях важи регистрацията им на постоянен адрес в България. Отделно хора, които умират в чужбина, за тях никой не знае и те продължават да се водят регистрирани, тъй като никой не е занесъл смъртния им акт в консулството. Отделно някои роднини умишлено не носят смъртния акт на починалия, за да получават пенсията му", добави Константинов. 

Той каза още, че има държави, в които не се използват избирателни списъци.

За изборите, които предстоят тази година – европейски и местни, има изискване за уседналост, напомни той.

Избирателните списъци имат значение за изборния резултат само в два случая – при референдум и при избора на президент на първи тур, уточни Асланов.

Според него недоверието към изборния процес е производно на недоверието към институциите в България, въобще към политиката и властта. Не може да прави изключение – не може да не вярваш на властта, а да вярваш само в изборите, допълни социологът.