"Монструм" - детонатор на една всеобща експлозия на обществено недоволство?

Демонстрации в знак на подкрепа на македонските албанци, които протестират срещу доживотна присъда на свои сънародници за тероризъм във връзка с убийството на македонци през 2012 г., бяха организирани вчера (8 юли) в Тирана и северния албански град Шкодра, както и в косовската столица Прищина, където е било запалено македонското знаме, съобщават македонските медии.

Анализаторите от своя страна предупреждават, че ако не се направят съществени реформи в съдебната система и в други сфери и ако не се установи ефикасно функциониране на институциите, протестите за "Монструм", може да се превърнат в детонатор на една всеобща експлозия на обществено недоволство, предаде Deutsche Welle.

Върху сегашното антиправителствено недоволство, особено срещу Демократичния съюз за интеграция (партията на етническите албанци в управляващата коалиция) с обвинения за съдебна неправда лесно ще се наслои и недоволството от корупцията, бедността и безработицата.

Положението може съвсем да се усложни и трудно да се излезе от него. Според премиера Никола Груевски обаче институциите имат капацитет да се справят с такива, а и с много по-неприятни ситуации.

"През последните дни министерството на вътрешните работи много професионално изпълняваше задачите си и държавата няма да позволи тези протести да ескалират до такава степен, че да застрашат интересите на гражданите или институциите", посочи Груевски. Фактът, че премиерът се позовава главно "на МВР" според анализаторите сочи, че в страната центърът на тежестта се поставя върху санкционирането, а не върху предотвратяването на недоволството.

Артан Садику, активист за социални права, посочва, че последните протести на граждани, недоволни от начина, по който съдебната власт раздава правосъдие в Македония, са автентичен изблик на недоволство от държавните институции.

"Те поставят ключовия политически въпрос, който се прикриваше по време на прехода: за кого съществуват институциите? Фактът, че досега тези протести са изключително моноетнически, не означава, че и техният порив е изключително етнически. Тази група смята, че институциите в този случай са им причинили неправда по етническа линия, която повече от двайсет години е главен политически оператор на елита, посочва Садику и допълва, че наследството на институционалната неправда в Македония е потенциал за социален отпор срещу тези институции.

Изявленията на участниците в протеста "И македонците трябва да бъдат тук", "Всички сме поробени в несправедливата система" или "Бедността и безработицата не са моноетнически" показват, че във водовъртежа на "Монструм" е събрано много повече от недоволство от съда. Според анализатора Назим Рашиди най-тревожно е задълбочаването на недоверието в институциите, а още повече - липсата на загриженост и на мерки от страна на институциите срещу това явление. Недоволството от това води към протести, но и към нужда от нови, по-способни политици.

"Колкото по-малко доверие има, толкова повече ще има извънинституционни реакции. Удивителното тук е, че никой не си е взел поука от миналото. Част от причините за това, което се случи през 2001 г.", посочва той и уточнява, че става въпрос едва ли не за различни аршини за македонците и албанците и това усещане сега се създава отново", посочва Рашиди. Той смята още, че това е ново явление след 2001 г., което показва, че функционери албанци, макар че са част от управлението, не могат да използват властта си, а още по-малко са способни за функциите, които изпълняват. "В албанската етническа общност критикуват и политическия елит, власти и опозиция, за тяхната неспособност и преди всичко за нуждата от по-голям професионализъм. Това по някакъв начин е и борба за нов момент в политическите действия на албанците, натиск за реформи, за представители, които са в състояние да се справят с предизвикателствата. Третият елемент на недоволство е усещането, създавано от македонската част от управляващата коалиция, че все пак Македония е първо на македонците, а после на другите. Това, в комбинация с безработицата и другите социални моменти, създава почва за протести", казва Рашиди.

Пренебрегването на проблемите и липсата на поука от миналото постоянно се връщат към Македония като бумеранг, подчертава и Садику.

В същото време, докато анализаторите чертаят теории премиерът Груевски, който се върна от азиатска обиколка, обещава, че държавата няма да позволи протестите да ескалират до такава степен, че да застрашат интересите на гражданите или на институциите. Неговият коалиционен партньор Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) трябва да гаси огъня на терена. Функционер от управляващото мнозинство, който настоява за анонимност, казва, че "е публична тайна, че ДСИ е подкрепил протестите, но не е очаквал, че те до такава степен ще излязат от контрол".

Докато в Македония "пожарът" се локализира, от друга страна той се регионализира и протести срещу съдебното решение по "Монструм" се организират в Прищина и Тирана. Засега не е ясно дали и доколко по системата на скачените съдове те ще повлияят за угасяване или разпалване на недоволството в Македония. САЩ и Великобритания вече предупредиха своите граждани, които пътуват в Македония, че в страната има протести, с призив да избягват областите, където има събирания. Всичко това става по време, когато правителството харчи огромни суми, за да рекламира Македония като важна туристическа дестинация. Но това, което сега притеснява гражданите, е как ще мине не туристическият, а политическият сезон.

Белгийският експерт Питер ван Хоуте, който по искане на делегацията на ЕС в Скопие посредничи в диалога между властите и опозицията, миналата седмица си замина от Македония. Диалогът е блокиран, започват летните отпуски, в колективна ваканция ще бъдат и парламентът, и съдилищата. Това може би ще демотивира желаещите да протестират пред съда, но август със сигурност ще бъде месец без преговори за връщане на опозицията в парламента, допълва БТА.

Въпрос е дали до доклада на Европейската комисия за напредъка на Македония страната ще осигури някакви измерими и видими резултати от политическия диалог, или единственият показател ще бъде UV индекс на политическото излъчване.