Някога Османският халифат е покривал забележителни територии. През XVI век един османски султан, прочул се като "Явуз" (бел.ред. – жесток, суров) покорява Медина и Мека, Сирия, Палестина и Кайро. Години по-късно той ще стане известен и като бащата на Сюлейман Великолепни. Това е султан Селим I – повелителят на правоверните, който присъединява към Османската империя светите земи и създава Османския халифат, един от най-войнствените султани, един от най-великите завоеватели на своето време.
Казват, че Селим I получава прозвището "Явуз" заради избиването на над 40 000 шиити при войните, които е водил. Сега, векове по-късно, гръцкият вестник "Етнос" смята, че подобна на Селим I роля ще изиграе турският президент Реджеп Тайип Ердоган.
"Политиката е изкуство на символиките - Ердоган забранява използването на базата в Инджирлик срещу "Ислямска държава" в замяна на освобождаване на заложниците. Анкара се представя като единствената сунитска сила в Близкия изток, подкрепяща динамичното освобождаване от зависимост на своите едноверци в Сирия и Ирак. А това е роля, изиграна в същия регион още през XVI в. от султан Селим Първи – кумира на Ердоган", пише изданието.
Отскоро налице е намеса на САЩ в Сирия със символичното участие на Рияд, Катар и други емирства, както и на Йордания. Това е послание, че конфликтът е сунитска арабска гражданска война, един избор, който не се одобрява, но, изглежда, се понася от страна на Техеран и Дамаск.
В тази концепция няма отредени от американските стратези нито място, нито роля за Ердоган и Давутоглу. С такава роля обаче Анкара се готви и претендира да се сдобие на практика чрез нахлуване в Сирия и чрез създаване на междинна зона. Като алиби за това са десетките хиляди кюрдски бежанци от североизточната част на Сирия, които се стичат на турска територия, а реалната цел е завладяването на сирийски Кюрдистан, пише в. "Етнос".
Алиби за това са джихадистите, а цялото начинание следва да стане, преди да са се мобилизирали кюрдите в Северен Ирак. В момента Турция е единствената регионална сила, която може да се включи със сухопътни сили в Сирия поради обстоятелството, че САЩ не желаят това, а Алиансът на Желаещите не е в състояние да го осъществи заради оперативна недостатъчност и заради рискове от вътрешнополитическа дестабилизация.
Ако Ердоган не може да създаде под контрол на Турция сунитски халифат в Сирия и Ирак, страната може да наложи своето присъствие във всички опити за начертаване на ново равновесие на силите и най-вече за изработване на нова стратегическа карта.
Анкара ще направи всичко възможно, за да не освободи напълно от зависимост кюрдския Северен Ирак, за да има там някаква сунитска идентичност под формата на прикрита версия на "Ислямска държава", която постоянно да е в състояние да вразумява кюрдите, заключва изданието.