Европейците разкриват лични данни, но с притеснения как се ползват

Трима от всеки четирима европейци приемат, че разкриването на лични данни е част от всекидневието, но се притесняват също и за това как компаниите, в това число търсачките и социалните мрежи, използват касаещата ги информация.

Това са основните изводи, до които стига ново изследване на Евробарометър относно отношението към защитата на данните и електронната самоличност, публикувано от Европейската комисия.

В доклада се посочва, че 62% от хората в ЕС подават минимално необходимата информация, за да защитят самоличността си, докато 75% искат да разполагат с възможност да заличат личната си информация онлайн, когато пожелаят, тоест да разполагат с т.нар. "право да бъдеш забравен".

Действията на ЕС също така намират силна подкрепа — 90% от хората искат да имат еднакви права на защита на данните в цяла Европа.

"Повечето хора са свикнали да разкриват личните си данни, за да пазаруват онлайн или да използват уебсайтовете на социални мрежи. Те обаче се притесняват и за това как ще бъдат използвани тези данни и не винаги имат усещането, че владеят положението," заяви Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия и комисар на ЕС по въпросите на правосъдието. 

Резултатите от изследването станаха известни в момент, когато Комисията се готви да реформира правилата относно защитата на данните.  Целта е да се защитят данните на лицата във всички области на политиката, включително в правоприлагането, като в същото време се намалят административните формалности за предприятията и се гарантира свободното движение на данни в ЕС. Комисията възнамерява да направи конкретни предложения преди края на настоящата година.

Данните от проучването на Евробарометър

60% от европейците, които използват Интернет (40% от всички граждани на ЕС), купуват или продават неща онлайн и използват уебсайтовете на социални мрежи. На тези уебсайтове хората разкриват лични данни, в това число биографична информация (почти 90%), социална информация (почти 50%) и чувствителна информация (почти 10%).

70% заявяват, че се притесняват за това как компаниите използват тези данни и смятат, че разполагат само с частичен контрол върху собствените си данни, ако въобще може да се каже, че разполагат с такъв. 74% желаят да дадат специално съгласие, преди данните им да бъдат събирани и обработвани по интернет.

Основният принцип на правилата на ЕС за защита на данните е, че ползвателите трябва да дадат съгласието си, преди данните им да бъдат използвани. Такава информация не може да бъде предавана без съгласието на ползвателя, а компаниите не могат да я използват за друга освен за уговорената цел.

Най-често хората се притесняват от измами при пазаруване онлайн (споменато от 55%), от това информацията да бъде използвана без тяхното знание на уебсайтове на социални мрежи (44%) и от това данните да бъдат предавани между компаниите без тяхното съгласие (43%).

По отношение на защитата на личната информация, хората имат по-голямо доверие в публичните органи, като например болниците (78%), правителствата (70%) и институциите на ЕС (55%), отколкото в частните компании, като например магазините (39%), доставчиците на Интернет (32%) и онлайн услугите (22%).

42% използват съществуващите средства и стратегии, за да ограничат нежеланата електронна поща, а 23% променят настройките за сигурност на своя браузър.

Това означава, че хората най-вероятно няма да се погрижат както трябва за личните си данни онлайн, ако не разполагат с прости средства или ако те не са лесни за използване, допълват от ЕК. 

58% от използващите Интернет четат онлайн декларациите за защита на личните данни, но не всички измежду тях ги разбират. Като цяло 62% от ползвателите не разбират, не четат, не могат да намерят или игнорират такива декларации за защита на личните данни.

Ползвателите, които ги четат, са по-внимателни с личната си информация. Една от основните цели на реформата на защитата на данните е да бъдат засилени правилата, така че доставчиците на услуги да повишат прозрачността относно начина на функциониране на услугата (какви данни се събират и обработват след това, за какви цели, къде и как се съхраняват тези данни) и да въведат необходимите мерки за сигурност.

Накрая, в изследването излизат на преден план ясните разлики в отношението към споделянето на лична информация между младите поколения, които имат по-леко отношение към разкриването на данни, и по-старите поколения, които са по-склонни да се безпокоят за неприкосновеността на данните.