Понякога провокираната и търсена абсурдност в една ситуация може да надмине очакванията и заложбите си.
Понякога от това може да заболи.
В неделя на предварителния изпит на кандидат-студенти журналисти беше изтеглена темата "Прекрасният нов свят".
Желаещите да се включат в армията на журналистите в България трябваше да покажат своите езикови умения, знания, култура и начин на мислене по една тема разнозначно утопична и антиутопична.
За тези, които са чели произведението на Хъксли със същото заглавие, със сигурност не са приели новината за темата равнодушно. Напротив, мен лично, признавам, леко ме побиха тръпки.
Накратко, романът на Хъксли изследва възможностите на времето му - началото на ХХ век, разтърсвано и разделяно от политически и идеологически нелепици. Творбата поставя въпросите за стандартизацията на човешкия продукт, за възможностите за манипулация, за тоталитаризма и подмяната на истината, за изкуствено поддържаното и безцветно уеднаквяване в равновесното статукво, за загубата на човешкото в подчиняването му на развитието на науката и технологиите.
Един класически и тъжен пример за антиутопия.
Не зная доколко и до каква степен кандидат-журналистите познават Олдъс Хъксли.
Темата излиза обаче на фона на протестите на българите от един месец. И отзвучава на фона социологическите проучвания за нагласите за предстоящите избори. Фон са още първите и доста неуверени стъпки служебното правителство, въпросът дали указът на президента за назначаването му е законен, тоталното разединение на протестиращите, новите сметки за парно и ток и новите срокове за безлихвено плащане, поредният скок в броя на безработните.
Един нито прекрасен, нито нов свят са и черните хроники на самоубийствата и убийствата, които ежедневно изтичат като информация от пресцентъра на МВР. А в последните седмици и по мнението на експертите те значително са се увеличили. Заедно с битовата престъпност.
Едновременно с това всъщност предизборната кампания беше вече открита и чувалите с обещания отворени. Обещания за увеличение естествено на минималната работна заплата, на пенсиите, на заплатите, на програмите за заетост и преодоляване на безработицата. Не може да бъдат подминати и обещанията за приоритетност на образованието и здравеопазването.
Това е един прекрасен нов свят. Който ще се лее като мед и вино в следващите месеци и нищо чудно да залее и времето на редовната кандидатстудентска кампания.
И заради това ще си позволя да припомня едно от внушенията на Хъксли - науката и технологията трябва да бъдат използвани в услуга на човека, а не така сякаш човекът е създаден за тях и трябва да се приспособи към тях.
Същият извод може да се направи, ако на мястото на думата "наука" поставим думата "държава". Защото иначе строим един "прекрасен нов свят", но точно такъв, какъвто пророчески го е видял Олдъс Хъксли. Преди 80 години.