Микрофинансирането отдавна се счита за основа при развитието на малкия и среден бизнес навсякъде по света, особено когато се отнася до по-бедните слоеве на обществото. Не прави изключение и Азия. Заради световната икономическа и финансова криза обаче тази добра практика преживява трудни времена, пише Good.is.
На най-големия континент трудностите при микрофинасирането са видими с просто око – в Бангладеш приеха специален закон, с който главният изпълнителен директор на Grameen Bank Мохамед Юнус беше заставен да напусне поста си.
Причината – управляващите в страната решиха, че Юнус е политическа заплаха. А проектът Grameen Bank е награден с Нобелова награда за мир през 2006 година. Той представлява микрокредитна финансова институция, основана на принципите на взаимно доверие и солидарност (заеми без финансово обезпечение). В Индия пък дори забраниха микрофинансирането заради подозрения за упражнявана принуда за вземане на заем – едно решение на властите, взето без мащабно разследване.
Какво би могло да спаси микрофинансирането? Гаранцията с доверие - едно толкова просто решение, че чак е учудващо. Няколко от заемодателите в Азия, занимаващи се с микрофинансиране, вече са "използвали" богаташи, които гарантират заема им, взет от търговска банка. Това е и техниката, използвана от Grameen Bank.
Най-добрият пример в тази насока е MicroCredit Enterprises – американски заемодател, който е успял да привлече 51 гаранта, всеки от които е допринесъл с 1 млн. долара за каузата. Това означава гаранция от 7 600 долара и трупаща се лихва за всеки взет микрокредит, никой от които не е обезпечен от взелия го потребител финансово. И досега е имало само един частично невърнат заем, твърдят от организацията.
Къде се крие тайната на успеха? Тези заемодатели не търсят печалба, а търсят инвестиция в идея или продукт, които в бъдеще биха оказали възможно най-голямо влияние. С други думи – инвестира се в дългосрочен краен резултат, а не в междинен успех – нещо толкова типично за борсовите пазари.