Нови схеми ще спасяват родните ТЕЦ-ове от „ударите“ на Брюксел

Българската енергетика е поставена пред поредната трансформация. До голяма степен причината, както нерядко, е Брюксел. Но паралелно с това проблемите в сектора у нас, които вече се точат десетилетия, също са съществена част от причината. Предстоящите промени се отнасят предимно до ТЕЦ-овете, които работят на въглища и стратегията на Евросъюза за преминаване към нисковъглеродна икономика и енергетика, което означава и затваряне на въглищните централи в не толкова далечно бъдеще.

При така стичащите се обстоятелства пред родната енергетика стои въпросът как да спасим ТЕЦ-овете си от предсрочно затваряне и паралелно с това как да им осигурим достатъчно средства, за да могат да функционират нормално, чрез което страната да не закъса за електроенергия. А именно тези централи са основните производствени мощности, които генерират по около 45% от тока ни. Именно поради тази причина проблемът с изискванията на Брюксел става сериозен, тъй като си говорим за почти половината ни енергетика.

Разковничето в случая се казва механизми за осигуряване на капацитет. И целта им е именно да се намери такъв баланс, чрез който да едновременно да се осигури работа на въглищните ТЕЦ-ове, те да имат достатъчно приходи, но и паралелно с това цената на електроенергията у нас да не стане непосилно висока както за битовите потребители, така и за индустрията. Отговор на тези въпроси се опита да даде конференцията "Въглищните региони и механизмът за капацитети като част от бъдещия пазарен модел на България", организирана от Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ).

"Пари няма, но трябва да се действа", бе един от обобщаващите коментари по време на събитието на Славчо Нейков, председател на УС на ЕМИ. А тезата му бе подкрепена и от презентацията на колегата му Иванка Диловска, която е член на УС на ЕМИ. Според нея в момента в ордната енергетика липсват достатъчно приходи, чрез които да се гарантира поддръжката на съществуващите мощности, а на фона на това дори не може да се мисли за изграждането на нови. Поне от страна на самите централи. А проблемът идва от състоянието на енергийния ни пазар като цяло. "Неперфектните пазари водят до недостатъчно приходи, за да се гарантира бъдещото развитие на електроенергийния пазар", посочи Диловска. И дообясни, че по поради тази причина не могат да бъдат осигурени и достатъчно средства за инвестиции в сектора. А затварянето на въглищните ТЕЦ-ове не е толкова далеч. И без тях съвсем няма да можем да имаме сигурност на снабдяването с ел.енергия.

Според Диловска Еврокомисията е наясно и напълнио признава тези проблеми, поради което и вариантът у нас да бъде въведени т.нар. механизми за осигуряване на капацитет могат да бъдат полезен ход, за да гарантира България сигурността на снабдяването с ток и да преодолее рисковете пред него.

Същото мнение изрази и енергийният ни министър Теменужка Петкова. Тя потвърди, че въпросните механизми за капацитет са наистина естествена мярка, която да гарантира сигурността на енергийната ни система и пазар, макар и временно по пътя към декарбонизацията. Според нея въвеждането на механизмите за осигуряване на капацитет ще подсигури непрекъснатост на доставките на ел.енергия към битови и стопански потребители и паралелно с това ще гарантира и необходимите приходи за енергийните предприятия, най-вече за производителите.

Самият механизъм за осигуряване на капацитет представлява метод, чрез който на някои електроцентрали се заплаща определена цена, така че мощностите им да стоят в готовност и в момент, в който в системата има по-голямо потребление и съответно недостиг на ток, тези централи да се включат и да покрият дефицита. Въпросната цена трябва да покрива разходите им за поддръжка на техническа готовност на съоръженията да работят, за гориво, на заплатите на работниците, ангажирани с тези дейности и от този сорт неща, стана ясно от думите както на Диловска, така и на Петкова. Иванка Диловска отбеляза, че донякъде системата наподобява цената за мощност, която преди време формираше продажните цени на тока на производителите, определяни от енергийния регулатор. Тогава определена част от сумата, която получаваха, бе за да поддържат съоръженията си, а останалата – за произведения и доставен в електроенергийната система ток. Също така механизмът за осигуряване на капацитет може да се оприличи и на т.нар. студен резерв – мощности, които не работят, но се поддържат в готовност да бъдат пуснати и да започнат да произвеждат енергия в момент, в който това е необходимо на системата.

Според Теменужка Петкова ние сме уведомили Еврокомисията за намеренията си да приложим този модел – с механизма за осигуряване на капацитет. И тъй като той представлява тип държавна помощ, от ЕК го разглеждат като такава, която не попада сред забранените. В същото време, за да се гарантира възможно най-ниската цена, чрез което да не се натовари крайната за потребителите, капацитетът ще бъде подсигуряван чрез търгове, на които ще се избира доставчикът, който предложи най-добрата цена, срещу която да осигури въпросния капацитет, стана ясно още от думите на Петкова.

Според Диловска България може да почерпи опит в това направление и от някои други държави в ЕС. Към момента в 18 страни-членки се прилагат механизми за осигуряване на капацитет. А в някои от тях дори действат едновременно два и дори три такива.

В допълнение на това Теменужка Петкова отбеляза, че в самите търгове за капацитет ще могат да участват и компании от региона. Но пак от нейните думи, както и тези на председателя на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов, се разбра, че като цяло България не може да разчита кой знае колко на внос на електроенергия от съседните ни държави, тъй като ние, заедно с Румъния, сме единствените, които изнасят ток. А всички останали внасят, включително и от България. Николов пък отбеляза, че у нас няма и излишни мощности, на които да се разчита, А, например през зимата, когато потреблението у нас е на пикови нива, на такива е и в региона и съответно няма как някъде в съседните страни да има излишен ток, който ние да внесем, за да покрием нашите нужди. Затова и запазването на въглищните ТЕЦ-ове и особено на комплекса "Марица изток", е от съществено значение за енергийната ни сигурност, както и тази на региона. Поради което маришките централи ще бъдат включени и като основа на новата ни енергийна стратегия за периода до 2030 г., тъй като действащата в момента изтича в края на 2020 г. и страната ни трябва да приеме нова.